Читать «Островът на скъпоценностите» онлайн - страница 34
Карл Май
— Какво ще правим?
— Ще си изпълним естествено дълга. Ще ги заловим… Указахте ли вече на опесниците техните стаи и спални?
— Още не. Ще го сторя едва след като са се нахранили.
— Допре. Опитайте тогава така да уредите нещата, че да не могат да се притекат един друг на помощ.
— Ще избера далеч разположени една от друга стаи.
— Да. И когато те са там, аз ще се направя на домашен прислужник или на келнер по стаите и така ще имам възможност да ги спарам.
Уплашена много от чутото, Магда се бе свряла страхливо в един ъгъл на стаята. Герд обаче бе слушал внимателно и сега се измъкна през вратата към своята стаичка. Там държеше двата пистолета, които обикновено употребяваше в обучението по стрелба. Той ги зареди и скри у себе си. После отиде долу в двора. На стълбището го срещна управителят с двамата някогашни психиатри. Натер беше останал да разгледа конюшнята. Герд пристъпи към него.
— Как ви се харесват нашите понита? — рече чистосърдечно.
— Отлични са, моето момче — отговори Натер.
— А враният жребец там?
— Един много благороден кон.
— Да, той е и извънредно грижовно гледан. Почитател ли сте на добрите кучета, хер подполковник?
— Естествено!
— Показа ли ви управителят кучкарника?
— Не.
— Трябва да го видите, моля! Искате ли да дойдете с мен?
— С удоволствие.
Герд го поведе към една врата, зад която при тяхното приближаване се чу радостно скимтене.
— Само тихо там вътре. Идвам!
Той отвори и беше моментално обграден от цяла сюрия животни, всяко отделно от които бе образец на своята порода. Натер пристъпи по-навътре в кучкарника.
— Моля ви, не толкова нататък, хер подполковник! Опасно е. Там отзад лежи едно куче, зло като тигър.
— А-а, някое вълча порода?
— Тогава щеше да е нищо, това е сибирска. Искате ли да го огледате?
— Ако е възможно да стане без риск.
Герд тръгна към най-задния ъгъл.
— Вюга, стани!
При този повик се надигна бавно едно могъщо бяло рунтаво създание, което далеч повече приличаше на полярна мечка отколкото на куче. Герд го отвърза от синджира и отведе до вратата. Натер остана във вътрешността на кучкарника.
— Вижте, хер подполковник, тези нокти, уста, зъби. Една битка с него е невъзможна. Не е необходимо да казвам нещо, а само да цъкна с език и да ви посоча с пръст, и ще лежите на земята. Ако сетне искате да си спасите поне живота, то не бива ни най-малко да се движите и само тихо да говорите. Една-единствена гръмка дума и то ще ви разкъса.
— Действително го считам за способно.
— Нали! Аз ще ви ги демонстрирам. Внимавайте, сега ще цъкна с език! Вижте, то вече стои пред вас, защото сте единственият, за когото може да се отнася този знак. Вдигна ли пръст, то в миг ще се намерите на земята. Да го сторя ли?
— Това, разбира се, не бих позволил — отговори Натер. Държането на момчето му се виждаше нечиста работа.
— И все пак ще го сторя веднага щом оттук насетне заговорите по-високо, отколкото желая.
— Защо? Заповядвам ви да прекъснете тази опасна шега.
— Това не е шега. Давам ви още веднъж уверението си, че при първата гръмка дума ще бъдете повален.