Читать «Олд Шуърхенд I» онлайн - страница 261

— Pshaw! Или ще го оставя да върви където ще! Той ми нанесе тежка обида, но какво ли ще мога да направя, като го намеря? Цялата работа отдавна има давност и няма да се намери съдия, който да се захване с нея. Да не говорим повече за това!

След известно време аз влязох в къщата. Той ме последва и щом видя, че сме сами, ме попита:

— Защо ми направи знак да дойда тук?

— Защото не бива да си развързваш толкова езика. Нямам доверие на този мним „генерал“.

— Аз също. Но това няма нищо общо с моя проблем.

— Може би все пак има. Той те наблюдаваше с такова напрежение и така особено и натъртено изговори името Етърс, като че го казваше единствено заради теб.

— Спомена го съвсем случайно. Убеден съм в това.

— Аз пък не съм. Ясно долових, че го прави нарочно.

— Каква ли предварително поставена цел може да преследва този човек, който не ме познава?

— Познава те, сър. Съвсем сигурно те познава!

В този момент при нас влезе и Апаначка. Огледа се внимателно и щом видя, че сме сами, попита:

— Моите братя говорят за човека, чието име спомена генералът, нали?

— Да — отвърнах аз.

— Виждал съм мъжа, който има две агатам (празни места от липсващи зъби).

— Ха! Къде?

— В Каам-кулано.

— Кога?

— Преди много години, когато бях още малко момче.

— Това е твърде, твърде отдавна — обадих се разочаровано.

— Казваше се Етърс.

— Наистина ли? Как не си го забравил досега?

— Запомних го, защото го мразех.

— Защо?

— Присмиваше се на майка ми, която обичам.

— Каква работа имаше той при вас?

— Не знам. Живееше във вигвама на жреца и всеки път, когато беше там, у майка ми се вселяваше някакъв зъл дух, който мяташе крайниците й насам-натам.

Навярно с последните си думи той искаше да каже, че жената е получавала гърчове.

— А ти можеш ли да си спомниш как изглеждаше майка ти тогава?

— Беше млада и красива.

— Кожата й имаше ли по-светъл цвят, отколкото сега?

— Тя беше червенокожа като всички други индиански жени.

— Тогава не се оправдава едно подозрение, започнало да се надига у мен. Но друго мое подозрение навярно ще се окаже основателно. Мистър Шуърхенд, този Етърс те е принудил да напуснеш източните цивилизовани щати и да започнеш да се скиташ из Запада, нали? И той има отношение към злощастните събития, отнели ти вярата и доверието в бога.

— Така е, позна — отвърна той.

— Ти действително ли вярваш, че сега се намира във форт Теръл?

— Убеден съм.

— И естествено искаш да отидеш там?

— Трябва, трябва да отида.

— Кога?

— Тръгвам още тази вечер! Не бива да губя нито ден, нито час, нито минута. Десетки пъти съм преследвал този мерзавец, понякога с цели седмици, без нито веднъж да съм могъл да се изправя очи в очи с него. Знаех само името му и извършените от него престъпления, но нито веднъж не успях да го видя. И ето че съвсем внезапно и неочаквано научавам къде се намира и лесно можеш да ей представиш, че няма да имам нито минута спокойствие. Трябва да тръгвам!

— Да се надяваме, че „генералът“ не те е излъгал. Нямам му доверие.

— Сър, премисли нещата още веднъж! Та каква ли цел би могъл да преследва с подобна лъжа?