Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 6

— Тежка е задачата на Карл Драгош — каза германецът Вебер, като поклати глава. — Да видим какво ще направи!

— Какво ще направи!… — извика господин Иветозар. — Бъдете сигурни, че той вече действа.

— Разбира се! — потвърди г-н Миклеско. — Карл Драгош не е от тези, които си губят времето. Ако неговото назначение е от преди четири дни, както съобщават вестниците, той от три дни вече е на бойна нога.

— А от кой край ще започне? — попита румънецът Пизсея, който сякаш бе роден за въдичар. — На негово място аз бих бил твърде затруднен.

— Тъкмо затова не ви поставиха на неговото място, драги — пошегува се един сърбин. — Бъдете сигурни, че Драгош няма да се затрудни. Какъв му е плана, не зная. Може да се отправи към Белград, може да е останал в Будапеща… А кой знае, може би е предпочел да дойде точно тук в Зигмаринген и в този момент дори да е между нас в „Рибарска среща“.

Това предположение накара всички да се засмеят.

— Между нас!… — извика г-н Вебер. — За какви ни вземате, Михаил Михайлович? Какво ще търси той тук, където от незапомнени времена не е ставало никакво престъпление.

— Може би, за да присъства утре при заминаването на Илия Бруш — възрази Михаил Михайлович. — Кой знае, дали тъкмо това не го интересува… освен ако Илия Бруш и Карл Драгош не са едно и също лице.

— Едно и също лице?! — извикаха от всички страни.

— Какво искате да кажете с това?

— Дявол да го вземе — лесно е да се разбере! Никой не би заподозрял, че под кожата на наградения рибар се крие полицаят, който би могъл да инспектира напълно свободно Дунава.

Тази чудновата мисъл накара всички наоколо да опулят очи. Тоя Михаил Михайлович! Само в неговата глава можеха да възникнат подобни идеи!

— Освен?… — започна той с един израз, който му бе твърде присъщ.

— Освен?!…

— Освен ако Карл Драгош не идва тук по съвсем друга причина — продължи той, минавайки към друго чудновато предположение.

— По каква причина?

— Защо да не допуснем, че това пътуване по Дунава с въдица в ръка може да му се види подозрително?

— Подозрително?… Че защо?

— Ех! Не ми се вижда чудно, ако някой разбойник пожелае да се скрие зад един толкова прославен риболовец! По този начин той може да си прави всичко, без да бъде обезпокояван от някого.

— Да, но трябва да знаеш да ловиш риба, — възрази наставнически председателят Миклеско, — а това е качество, което притежават само честните хора.

Тази малко пресилена забележка за моралните качества на рибаря породи бурни аплодисменти. Михаил Михайлович майсторски се възползва от общия ентусиазъм:

— За здравето на нашия председател! — извика той, вдигайки чашата си.

— За здравето на г-н Миклеско! — повториха всички, изпразвайки чашите си.

— За здравето на г-н председателя! — повтори един от присъстващите, който седеше малко настрани на една маса и следеше с жив интерес водения край него разговор.

Г-н Миклеско, поласкан от любезната постъпка на този непознат, вдигна чашата си, за да му благодари.

— Много добре казано — продължи непознатият. — Да, риболовът е удоволствие за честните и почтени хора.