Читать «Дунавският лодкар» онлайн - страница 69

Като наближи на около три крачки, той стреля. Стефан Ладков се наведе мигновено. Куршумът изсвири над главата му, без да го засегне. Той веднага се изправи и с един скок се намери до своя враг. Острието на ножа потъна в сърцето на Стригов. Той се строполи като дърво. Всичко това стана толкова бързо, че петимата от екипажа не можаха изобщо да реагират. Оръжието им се намираше в каютите, докато срещу тях се беше изправил лодкарят с два револвера в ръцете.

— Само една думичка — подзе Ладков застрашително — и ще ви просна на палубата! В револверите имам единадесет куршума. Повече, отколкото е необходимо, за да ви очистя всички!

Бандитите се спогледаха нерешително. Стефан Ладков разбираше, че ако се хвърлеха всички наведнъж върху него, той щеше да убие един или двама, но останалите щяха да го убият.

— Внимавайте… ще броя до три — заяви той, за да не им остави време за размисъл. — Едно!

Разбойниците не мръднаха.

— Две! — произнесе лодкарят.

Групата се размърда. Трима от тях бяха готови да го нападнат, двама — да отстъпят.

— Три! — каза Ладков и натисна спусъка.

Един от бандитите падна пронизан, другите побързаха да избягат назад.

Без да напусне своето място, Ладков хвърли поглед към парахода, който се беше подчинил на сигнала на пиратите. Той сега се намираше на по-малко от една миля разстояние. Положението щеше да стане много по-лошо, когато двата кораба се доближат, защото нямаше съмнение, че другият кораб принадлежеше също на бандитите.

Двата кораба бързо се приближаваха. Но внезапно другият зави надясно и правейки голям кръг, се отдалечи към открито море. Какво означаваше тази маневра? Дали не беше обезпокоен от нещо, което Ладков не бе забелязал?

Той чакаше с разтуптяно сърце. След няколко минути един друг параход се появи на хоризонта. Насочен към пиратския кораб, той плаваше с пълна пара. Скоро Ладков успя да разпознае на носа фигурата на господин Йегер. Той беше спасен!

Малко след това на мостика нахълтаха полицаите и пиратите се предадоха без никаква съпротива. Стефан Ладков се спусна към каютите. Само на една от тях вратата беше заключена. Той връхлетя върху вратата с цялото си тяло и се спря на прага обезумял.

Освободената Неша се хвърли в обятията му!

Глава деветнадесета

Епилог

Процесът срещу дунавската банда мина незабелязано поради избухването на Руско-турската война, която донесе освобождението на многострадалния български народ. Бандитите си получиха най-после заслуженото, бяха обесени за многобройните им престъпления.

Тъй като Ладков не можеше да се върне в България, младата двойка се установи временно в Гюргево. Когато през месец май 1877 година Русия официално обяви война на Турция, Стефан Ладков бе един от първите, които влязоха в редовете на руските войски, за да се бори заедно с тях за освобождението на родината си.

Още с превземането на Русчук, Неша се прибра в къщата на мъжа си. След освобождението на България двамата заживяха спокойно и щастливо. Ладков отново се залови с лодкарството, а тя — с къщата и с отглеждането на трите им рожби.