Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 68

Най-после, подир дълго скитане по улиците на Нгала, нашите пътешественици и техните туземни приятели стигнаха до главния площад на селото, който се намираше на края на източната страна на пода, пред двореца на Мсело-Тала-Тала. Най-напред в правилни редици стояха войниците, наметнати с антилопови кожи, прикачени към раменете им с тънки лиани; на главите си имаха черепи от скалисти овни, чиито рога, поради големия си брой, им придаваше вид на стадо. Техният началник „полковник Рагги“, с череп на грамаден бивол върху главата си, с лък на гърба, с брадва в пояса и с късо копие в ръка, произвеждаше наистина силно впечатление, и горделиво парадираше пред вагдийската армия.

— Негово величество сигурно ще направи преглед на войската си! — промълви Джон Корт.

— Ако не се яви и днес, значи, неговите верноподаници никога нямат щастието да се радват на лицето на своя повелител!… Невидимият монарх се ползува с непостижим престиж. Допускам, че и този монарх…

Но изведнъж се прекъсна, обърна се към бащата на Ли-Маи и и го попита със знаци:

— Мсело-Тала-Тала ще излезе ли пред народа?

Вагди утвърдително кимна с глава и с жест обясни, че ще се появи не сега, а малко по-късно.

— Няма значение — заяви Макс Юбер, — само веднъж да можем да зърнем неговата свещена особа!

— А дотогава нека да се задоволим с това любопитно зрелище — каза Джон Корт и посочи с ръка към тълпата.

Целият обширен площад беше изпълнен с народ, който желаеше да вземе участие в празненството. Дали тълпата само ще се поклони или ще падне по очи, когато негово величество се появи на прага на двореца си?

— Впрочем този поклон едва ли ще има религиозно значение, понеже ще се отнася към човек — избъбра Джон Корт.

— Да, ако този човек не е направен от камък или от дърво — забеляза Макс Юбер. — Може би великият монарх е най-обикновен идол, подобен на онези идоли, на които се покланят полинезийците…

— В такъв случай жителите на Нгала ще имат честта да бъдат причислени към човешкия род, понеже тогава напълно ще подчертаят сходството си с човека: ако притежават идоли, на които се покланят, смело могат да бъдат наречени хора, наравно с Полинезия!

Благодарение на старанията на бащата на Ли-Маи нашите пътешественици застанаха на място, откъдето можеха всичко да виждат.

Постепенно тълпата започна да се групира по краищата на площада, като остави в средата широко свободно пространство. Тук бързо нахлуха младежи от двата пола и започнаха да танцуват и да подскачат; в същото време по-възрастните се гощаваха със спиртни напитки, които очевидно бяха твърде силни, понеже всички пийнали вагди започнаха да проявяват признаци на пиянство.

Танците и игрите не спираха. Но в тях имаше повече гримаси, отколкото движения, и повече приличаха на маймунски подскачания, отколкото на човешки танци, макар и такива на най-дивите племена.

Танците се играеха не под звуците на музика или под такта на дружно пляскане с ръце, а под звуците на истинска какафония от свирки и пищялки, направени от тръстика, и барабани, издълбани от кратуни, с обтегната тънка кожа върху отвора.