Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 43

— Все спи, приятелю Макс.

— Ами, непременно ли искаш да я задържиш при себе си?

— О, да… да… толкова ми е мъчно за нея!

— Както искаш, обаче пази се да не те издраска; тези маймунки са твърде зли!

— Ах. не! Особено тази… Тя е толкова мъничка… Лицето й е толкова кротко…

— Как ще я наречеш? Жако? Всичките маймуни се наричат Жако!

Но хлапакът не отговори: очевидно, това име никак не му хареса.

Времето пак стана хубаво; пътешествениците не страдаха от горещина, а това беше особено важно сега, когато от двете страни се проточиха голи и блатисти брегове, обрасли само с гъста висока тръстика.

Разбира се, щеше да бъде лошо, ако изведнъж се излееше дъжд от облаците, които закриваха слънцето: тогава нашите пътешественици не биха намерили никакъв подслон, за да се прикрият.

Наоколо прелитаха най-разнообразни птичи ята, но по бреговете не се виждаха нито антилопи, нито елени, нито някакви други тревопасни. По неволя трябваше да се задоволяват с птици и с риба, макар че тази храна им беше дотегнала, и пътешествениците с нетърпение очакваха да стигнат до първата мисия по пътя си, където най-после да хапнат хляб и сол.

През целия ден Камис напразно диреше подходящо заливче за сала, и до 5 часът никъде не можаха да спрат.

— В тази гора няма нищо тайнствено, сякаш е най-обикновен храсталак, и дори не прилича на горите в Америка, където все пак съществува известен риск да бъдем нападнати от червенокожите индианци, за които толкова много се пише! — непрестанно повтаряше Макс Юбер. — Трябва да призная, че отначало очаквах нещо особено от тази гора: онези огньове, блуждаещи високо между клоните на дърветата, бяха раздразнили моето въображение… Къде ли изчезнаха тези невиждани туземци? До този момент не срещнахме нито едно човешко същество.

— Макс — извика Джон Корт, — вижте там!

— Какво? Нима някой горски жител?

— Да, горски жител, но не такъв, какъвто мислите, а четирикрак. Вижте какви прекрасни рога!

— Бивол! — Възкликна Макс Юбер. — Великолепно животно и само на някакви 50 крачки оттук!

Застанал наблизо до сала, без да подозира опасността, биволът наподобяваше каменна статуя, по своята неподвижност. Макс Юбер натисна спусъка; екна гърмеж. Опашката на животното разсече въздуха между тръстиките, и страшен рев, а не обикновено биволско мучене, огласи крайбрежието. Смъртноранено животното падна и обагри с кръвта си крайбрежния пясък.

Подир минута салът спря на мястото, където падна биволът, и форлоперът се приготви да го одере. Джон Корт и Макс Юбер не можаха да се налюбуват на този прекрасен тип на див африкански бик с исполински размери. Можете да си представите картината, когато грамадно стадо от 200 — 300 подобни животни се носи по равнината и вдига облаци прах!

Този бик беше от онези, които туземците наричат „онжди“, т.е. самотен бик — скитник, който по размерите си надминава всички свои сродници, и европейски, и американски. Челото му е по-тясно, муцуната — по-издължена и малко прилича на муцуната на лоса, рогата му са грамадни и извити надолу. Месото на тези животни е извънредно вкусно.