Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 28

Както казахме, отначало левият бряг представляваше блатиста ливада, а десният бряг беше покрит с гъста растителност, така че изглеждаше, като че ли цялата местност е гориста до края на видимия хоризонт.

Бързите вълни на реката влачеха грамадни дънери на изтръгнати из корен дървета и цели грамадни крайбрежни треви.

Джон Корт си спомни за жалния глас през нощта, който сякаш се разнасяше недалече от пещерата. Може би наблизо имаше туземци, макар че беше трудно да се допусне, че тази гора е населена с чергарски или със заседнали туземни племена.

Американецът обиколи наоколо, но нищо не откри, и си каза:

— Навярно ми се е сторило!

Нищо не съобщи на другарите си.

В този момент, Макс Юбер възкликна:

— Приятели, ето желаната река!… Нали искахте да построим сал? Хайде, на работа!…

— Да, г-н Макс, още днес ще се заема с тази постройка, като се надявам, че и вие ще ми помогнете.

— Разбира се, Камис! — извика Джон Корт. — С построяването на сала ще се заемем ние двамата, а Макс Юбер ще се грижи за нашата прехрана и за нашата безопасност!

— Да, драги Джон, трябва незабавно да се погрижа за прехраната, понеже нямаме нищичко за ядене. Този лакомец Лланга е излапал всичко!

— Аз ли?! — обидено възкликна момчето. — О, г-н Макс!…

— Ха-ха-ха! Шегувам се, Лланга! Ела с мене, да подирим нещо покрай реката. Може би ще успеем да наловим риба!

— Пазете се от крокодили и от хипопотами! — предупреди ги форлоперът.

— От хипопотами? От тези кротки, смирени, пресноводни свини, чието месо е толкова вкусно, а характерът им е толкова мил?

— Охо, мил характер! Внимавайте да не ги разсърдите, защото в гнева си хипопотамът е ужасен!

— Не се безпокойте! Хайде, Лланга!

— Върви, Лланга, и не забравяй, че под твоите грижи поставяме нашия приятел Макс!

— Пестете патроните, г-н Макс — добави форлоперът.

— Да, твърде жалко е, че из тези гори не растат патрони по дърветата, както, например, хлебното дърво, което ни дава готов хляб!

Макс Юбер и Лланга тръгнаха надолу по брега на реката, а Камис и Джон Корт започнаха да дирят дърво, подходящо за постройката на сал. Преди всичко, трябваше да се снабдят с нужния материал. Разполагаха само с ножове и с малки брадви, затова изобщо не поглеждаха към гигантите на африканската гора. Камис реши да се възползват от падналите клони — да ги преплетат със здрави лиани, а после да поставят двоен пласт от пръст и трева.

Тук имаше в изобилие такива клони. Още вечерта Камис беше забелязал на едно място подходящ материал и сега предложи на американеца да отидат и да го съберат.

Джон Корт го последва. Едва изминаха стотина крачки, и се натъкнаха на цял куп отличен материал, обаче как да го отнесат до брега? Решиха да дочакат връщането на ловците и тогава всички заедно да дотътрят грамадата клони, толкова удобни за постройката на сала.

В този момент чуха гърмеж и веднага предположиха че ловците няма да се върнат с празни ръце.

Обаче след минута дочуха силен вик.

— Това е гласът на Макс! — промълви Джон Корт. — Дали не са в опасност?

— Да отидем при тях! — предложи Камис и двамата се втурнаха нататък, откъдето дочуха вика.