Читать «Село във въздуха» онлайн - страница 26

— Да използуваме момента! По-скоро! Бягайте, по скоро! — извика форлоперът и като излязоха иззад боабаба, пътешествениците се втурнаха напред по пътеката, без да се обръщат.

Спряха се едва, когато се убедиха, че никаква опасност не ги заплашва от страна на носорозите.

— За щастие отървахме се, макар че напразно изразходвахме четири куршума! Все пак съжалявам: казват, че месото на носорога е твърде вкусно — промълви Макс Юбер.

— Разбира се — потвърди Камис, — въпреки че има твърде силна мускусна миризма.

Пътешествениците си отдъхнаха свободно и продължиха пътуването до шест часът вечерта, когато се разположиха да нощуват под прикритието на една голяма каменна плоча.

Следващият ден измина без приключения и пътниците можаха да вземат около тридесет километра по същата посока към югозапад. Все още не бяха срещнали по-голяма река, освен няколко бистри поточета, които ги снабдяваха с прекрасна вода за пиене.

Пак се разположиха, за да пренощуват. Но сега, цели облаци прилепи, малки и по-големи, не им позволиха нито за момент да затворят очи, и се пръснаха едва при разсъмване.

— Отвратителни гадини! Откъде се довлече тази паплач! — ръмжеше Макс Юбер.

— Не протестирайте! — прекъсна го форлоперът. — За предпочитане е да имаме работа с тях, отколкото с комарите, които до този момент са ни пощадили…

— Не бих желал да имам познанство нито с едните, нито с другите, дявол да го вземе! — пошегува се младият французин.

— О, не, г. Макс, все пак ще се запознаем с комарите, щом стигнем до реката, която минава през тази гора! — възрази Камис.

Макс Юбер отговори:

— Вече не вярвам, че ще срещнем такава река!

— Напразно, г. Макс! Убеден съм, че реката не е далече. Вижте: на няколко пъти срещнахме блатна трева. Тази сутрин убихте две блатни патици, а отпреди десетина минути, след като слънцето залезе, чувам далечно, но ясно жабешко крякане.

Макс Юбер и Джон Корт признаха, че форлоперът има право, но все още не виждаха желаната река. Впрочем, често започнаха да срещат по пътя си мътни локви, пълни с отвратителни пиявици и с черни хлъзгави стоноги. Освен тях цели ята разновидни гиздави пеперуди летяха над храстите.

По късно форлоперът забеляза не само мухи, бръмбарчета и оси, но и многобройни рояци мухи „цеце“. Впрочем, мухата „цеце“ е съвсем безвредна за човека и за дивите животни; нейното ужилване е смъртоносно само за конете, за воловете, за кучетата и за камилите.

Малкият отряд вървя до шест и половина часът вечерта, въпреки силната умора, въпреки трудностите по пътя. Камис вече започна да дири подходящо място за нощуване, когато вниманието на Макс Юбер и на Джон Корт беше привлечено от виковете на малкия Лланга.

Както винаги, хлапакът беше отърчал напред сякаш ловджийско куче и сега крещеше с цялото си гърло. Младите хора помислиха, че го заплашва някаква опасност, и бързо отърчаха към него, като приготвиха пушките си. А Лланга, покатерил се върху грамадния дънер на паднало дърво, сочеше с ръка пред себе си и крещеше: