Читать «Пътешествие до центъра на Земята» онлайн - страница 6

— Това нещо се нарича криптограма. В нея смисълът е скрит чрез нарочно разместени букви, но подредят ли се правилно, те ще образуват смислено изречение. Като си помисля само, че тук може би се крие обяснението или указанието за някакво велико откритие!

Лично аз смятах, че нищо не се криеше в това, но предпочетох да запазя мнението си за себе си. Тогава професорът взе книгата и пергамента и ги сравни.

— Почерците не са еднакви — каза той. — Криптограмата е писана по-късно от книгата и за това виждам едно неопровержимо доказателство. Наистина първата буква е едно двойно М, знак, който напразно бихме търсили в книгата на Турлесон, защото е бил прибавен в исландската азбука едва през XIV век. Следователно поне двеста години отделят ръкописа от пергамента.

Признавам, че това разсъждение ми се видя доста логично.

— Това ме навежда на мисълта — подзе чичо ми, — че някой от притежателите на тая книга е написал тия загадъчни букви. Но кой ли е бил той, дявол да го вземе? Дали не се е подписал някъде на ръкописа?

Чичо ми вдигна очилата си на челото, взе силна лупа и разгледа внимателно първите страници на книгата. На гърба на заглавната страница той откри някакво петънце, което, гледано с просто око, приличаше на мастилено петно. Но ако човек се вгледа по-внимателно, ще различи няколко полуизтрити букви. Чичо ми разбра, че там именно се крие разковничето. Той се залови упорито с петънцето и с помощта на силната си лупа успя да разгадае следните знаци — рунически букви, които той разчете, без да се двоуми:

— Арне Саквусем! — провикна се той победоносно! — Та това е име, и то исландско! Името на един учен от шестнайстия век, прочут алхимик!

Погледнах чичо си с известно възхищение.

— Тия алхимици — продължи той: — Авицена, Бекон, Люл, Парацелзиус, са били истинските, единствените учени на своето време. Те са направили открития, на които можем само да се учудваме. Защо тоя Сакнусем да не е заровил в тази неразбираема криптограма някакво чудно изобретение? Така трябва да бъде. Така е.

Това предположение разпалваше въображението на професора.

— Може би — осмелих се аз да му възразя. — Но какъв интерес е имал тоя учен да крие по тоя начин едно интересно откритие?

— Какъв, какъв? Е, зная ли? Не е ли постъпил по същия начин и Галилей за Сатурн? Впрочем ще видим; ще прозра тайната на тоя документ и докато не я разкрия, нито ще се храня, нито ще почивам.

„О!“ — помислих си аз.

— Нито пък ти, Аксел — добави чичо ми.

„Добре, че си похапнах за двама!“ — казах си аз.

— Преди всичко — продължи чичо ми — трябва да открием на какъв език е написан тоя „шифър“. Това няма да бъде много трудно.

При тия думи вдигнах глава. Чичо ми продължи монолога си:

— Нищо по-лесно от това. Документът съдържа сто тридесет и две букви, от които седемдесет и девет са съгласни, а петдесет и три — гласни. Това е приблизително съотношението, при което са образувани думите в южните езици, докато северните наречия са много по-богати със съгласни. Следователно ние имаме работа с южен език.