Читать «Пътешествие до центъра на Земята» онлайн - страница 5

— Това са руни. Буквите са съвършено тъждествени с тия от ръкописа на Снор Турлесон! Но… какво ли значи това?

Тъй като руническата азбука ми се струваше някаква измислица на учени, за да подвеждат невежите, стана ми приятно, като видях, че чичо ми не проумяваше нищо от съдържанието на пергамента. Поне така ми се стори, съдейки по движенията на пръстите му, които зашариха нервно.

— Все пак това е староисландски! — процеди той през зъби.

Професор Лиденброк сигурно знаеше това много добре, защото той минаваше за истински полиглот. Наистина той не говореше свободно двете хиляди езици и четирите хиляди наречия, които съществуват на земята, но все пак знаеше доста от тях.

Изправен пред това затруднение, той беше готов да се отдаде на буйния си нрав и аз предусещах страхотна сцена, когато малкият часовник на камината отмери два удара.

В същия миг слугинята Марта отвори вратата на кабинета и каза:

— Обедът е готов.

— По дяволите тоя обед — провикна се чичо ми — и тази, която го е приготвила, и тия, които ще го изядат!

Марта побягна, след нея полетях и аз и не зная как се намерих на обичайното си място в столовата.

Почаках известно време. Професорът не идваше. Доколкото си спомнях, той нарушаваше за първи път тържествеността на обеда. И какъв обед! Супа с магданоз, омлет с шунка, гарниран с киселец и индийско орехче, и телешко филе със сливи, а за десерт — понички със захар. Всичко това полято с хубаво мозелско вино.

Ето какво щеше да струва на чичо ми някаква си стара хартия. В качеството си на предан племенник аз се смятах задължен да ям и заради него, та дори и заради себе си. Това извърших добросъвестно.

— Подобно нещо не се е случвало! — каза слугинята Марта, докато поднасяше ястиетата. — Господин Лиденброк да не присъствува на обеда!

— Просто невероятно!

— Това предвещава някое важно събитие! — каза старата прислужничка, като поклащаше глава.

Според мен това предвещаваше само страхотен скандал, когато чичо ми разбере, че обедът му е бил изяден.

Дояждах последната поничка, когато гръмовит глас прекъсна удоволствието от десерта. С един скок се озовах от столовата в кабинета.

ГЛАВА ТРЕТА

— Това са очевидно рунически писмена — каза професорът, като смръщи вежди. — Но тук се крие някаква тайна и аз ще я разгадая или…

С буен жест той довърши мисълта си.

— Седни там и пиши — прибави той, като ми посочи масата с юмрук.

В един миг бях готов.

— Сега ще ти продиктувам последователно буквите от нашата азбука, които съответствуват на тия исландски букви. Да видим какво ще излезе. Но за бога, внимавай да не грешиш!

Диктовката започна. Стараех се колкото можех повече. Той изговаряше всяка буква поотделно и се образува следната редица от неразбираеми думи:

ММRNILS SGTSSMF КТ, SAMM ENTNAEL ATVAAR CEDRMI DT, IAC ESREUEL UNTEIEF ATRATES NUAECT, NSCRC, EEUTUL, OSEIBO, SEECJDE NIEARKE SADRRN RRILSA IEAABS, FRANTU KEDIIY.

Когато привършихме тая работа, чичо ми грабна листа, върху който бях писал, и дълго време го разглежда внимателно.

— Какво ли значи това? — повтаряше той неволно. Кълна се, че не бих могъл да му отговоря. Впрочем той не ме и запита, а продължи да говори сам на себе си: