Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 4

Мистър Шарп извади от бележника си една снимка и я подаде на доктор Саразен. На тази снимка се виждаше висок мъж с великолепна брада, с тюрбан и перо и сърмена, обшита със зелено дреха, застанал в присъщата на историческите портрети стойка на пълководец, който пише заповед за атака, загледан внимателно в зрителя. На втори план се виждаше смътно пушек от битка и кавалерийска атака.

— Тези документи ще ви кажат това по-подробно от мене — подзе мистър Шарп. — Аз ще ви ги оставя и ще се върна след два часа, ако ми позволите, за да получа вашите нареждания.

При тези думи мистър Шарп извади от лачената чанта седем-осем папки с преписки, едните печатни, другите ръкописни, сложи ги на масата и излезе, заднишком, мърморейки:

— Сър Бриах Джовахир Мотхоранат, имам честта да ви поздравя.

Като вярваше и се съмняваше едновременно, докторът взе преписките и почна да ги прелиства.

Един бърз поглед беше достатъчен да го увери, че случилото се е чиста истина, и да прогони всичките му съмнения. Как да се колебае наистина при наличието на един печатан документ с такова заглавие:

„Доклад до почитаемите лордове на Личния съвет на кралицата, депозиран на 5 януари 1870 година относно свободното наследство на Бегюм Гокул от Раджинахра, провинция Бенгалия“.

„Обстоятелства по делото. — Касае се за правото на собственост върху няколко махали и четиридесет и три хиляди беегали обработваема земя, комплекс от различни сгради, дворци, сервизни помещения, чифлик, движими вещи, съкровища, оръжия и т.н., и т.н., произлизащи от наследството на Бегюм Гокул от Раджинахра. От изложенията, представени последователно в гражданския съд на Агра и във Върховния съд на Делхи, следва, че през 1819 година Бегюм Гокул, вдовица на Раджа Лукмисюр и наследница, от своя страна, на многобройни богатства, се е омъжила за един чужденец, по произход французин, на име Жан-Жак Ланжевол. Този чужденец, след като служил до 1815 година във Френската армия с чин подофицер в 36-и подвижен полк, отплувал от Нант по време на разпускането на Лоарската армия като надзирател на един търговски кораб. Той пристигнал в Калкута, отишъл във вътрешността на страната и станал капитан-инструктор на малката местна армия, която раджа Лукмисюр имал право да поддържа. От този чин не след дълго той се издига до главнокомандуващ и малко след смъртта на раджата получава ръката на неговата вдовица. По различни колониално-политически съображения и за значителни услуги, направени при опасни обстоятелства на европейците в Агра от Жан-Жак Ланжевол, приел по това време британско поданство, главният губернатор на провинция Бенгалия поискал и издействувал за съпруга на Бегюм титлата баронет. Земята на Бриах Джовахир Мотхоранат тогава била обявена за феодално владение. Бегюм починала през 1839 година, като оставила на Ланжевол, който две години по-късно я последвал в гроба, да се ползува от богатствата й. От тяхната женитба се родил само един син, слабоумен от най-ранна възраст, поставен веднага под настойничество. Имотите му били предано управлявани до смъртта му, която го постигнала през 1869 година. Няма никакви известни наследници на това огромно наследство. След като съдът в Агра и Върховният съд в Делхи наредиха публична продажба на имота по искане на местното правителство, действуващо от името на държавата, ние имаме честта да искаме от лордовете на Личния съвет на кралицата официално да признаят тези съдебни решения и т.н., и т.н.“ Следваха подписи.