Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 2

— Сигурен ли сте, че мене търси? — попита той отново.

— О, йес, мосиу.

— Добре тогава. Нека влезе.

Церемониалмайсторът въведе един още млад човек, когото докторът от пръв поглед още причисли към семейството на „черепоглавите“. Тънките му или по-скоро изсушени устни, дългите му бели зъби, неговите почти оголени под съсухрената кожа слепоочия, цветът на мумия, който имаше, и малките му сиви очи с пронизващ поглед даваха на доктора безспорни основания за такова определение. Скелетът му се губеше от главата до петите под един „ълстър коут“ на едри квадрати, а в ръката си стискаше дръжката на пътна чанта от лачена кожа.

Тази особа влезе, поздрави набързо, сложи на пода чантата и шапката си, седна, без да поиска позволение, и рече:

— Уилям Хенри Шарп младши, сътрудник на къщата Билоуз, Грийн, Шарп и сие… С доктор Саразен ли имам честта да говоря?…

— Да, господине.

— Франсуа Саразен ли?

— Това е действително името ми.

— От Дуе ли?

— Дуе е местожителството ми.

— Баща ви ли се е наричал Изидор Саразен?

— Точно така.

— И тъй, казвате, наричал се е Изидор Саразен?

Господин Шарп извади един бележник от джоба си, погледна нещо и подзе:

— Изидор Саразен е умрял в Париж през 1857 година в VI арондисман, на улица Таран номер 54, в университетската сграда, сега разрушена.

— Така — рече докторът, изненадан все повече и повече. — Но бихте ли желали да ми обясните?…

— Името на майка му е Жули Ланжевол — продължи невъзмутимо мистър Шарп. — Тя била родом от Бар льо Дюк, дъщеря на Бенедикт Ланжевол, който живял на сляпата улица Лориол и умрял в 1811 година, както личи от регистрите на кметството в споменатия град… Тези регистри са едно твърде ценно въведение, господине, твърде ценно! Хм!… Хм!… и сестра на Жан-Жак Ланжевол, тамбур-мажор на 36-и подвижен полк.

— Признавам ви — рече тук доктор Саразен, смаян от това дълбоко познаване на родословието му, — че по тези въпроси вие ми се струвате по-добре осведомен от мен самия. Вярно е, че фамилното име на баба ми беше Ланжевол, но само това знам за нея.

— Към 1807 година тя напуснала град Бар льо Дюк с вашия дядо Жан Саразен, за когото се омъжила през 1799 година. Скоро след това двамата се установили в Мелен като тенекеджии и останали там до 1811 година, когато тя умряла. От техния брак имало само едно дете — Изидор Саразен, вашият баща. Оттам нататък нишката се губи, знае се само датата на смъртта му, която установихме в Париж.

— Аз мога отново да свържа нишката — рече докторът, увлечен против волята си от тази чисто математическа точност. — Дядо ми се е установил в Париж зарад обучението на своя син, който се готвел да става лекар. Той умрял през 1832 година в Палезо, до Версай, дето баща ми упражняваше професията си и дето аз съм се родил през 1822 година.

— Вие сте човекът, който търся — подзе мистър Шарп. — Нямате ли братя или сестри?…

— Не! Бях единствен син. Моята майка умря две години след раждането ми… Но най-сетне, господине, няма ли да ми кажете?…