Читать «Петстотинте милиона на Бегюм» онлайн - страница 3

Мистър Шарп се изправи.

— Сър Бриах Джовахир Мотхоранат — рече той, като произнесе тези имена с уважението, което всеки англичанин изпитва към благородническите титли, — щастлив съм, че ви открих и че пръв ви поднасям почитанията си!

„Този човек е умопобъркан — помисли си докторът. — Това се случва често с «черепоглавите».“

Солиситърът прочете тази диагноза в очите му.

— Не съм ни най-малко луд — отговори спокойно той. — В настоящия момент вие сте единственият известен наследник на титлата баронет, дадена по предложение на главния губернатор на провинция Бенгалия на Жан-Жак Ланжевол, получил английско поданство през 1819 година, вдовец на Бегюм Гокул, който има право да се ползува от нейното състояние и е починал в 1841 година, като оставил само един син, умрял през 1869 година, малоумен и без потомство, неправоспособен и без завещание. Наследството е възлизало преди тридесет години на около пет милиона лири стерлинги.

То е останало под запор и опека и лихвите са почти изцяло отнесени към капитала още приживе на малоумния син на Жан-Жак Ланжевол. Това наследство било изчислено през 1870 година на кръглата цифра двадесет и един милиона лири стерлинги, или петстотин двадесет и пет милиона франка. В изпълнение на едно решение на съдилището в Агра, потвърдено от Върховния съд в Делхи и заверено от Личния съвет на кралицата, недвижимите и движими имоти били продадени, получената стойност реализирана и цялата сума била вложена в Английската банка. Сега тя възлиза на петстотин двадесет и седем милиона франка, които вие ще можете да изтеглите с един обикновен чек веднага щом представите доказателства за вашето родословие в Министерството на правосъдието, въз основа на които аз още днес ви предлагам аванс от банката на господа Тролап, Смит и сие по каквато искате кредитна сметка…

Доктор Саразен се вкамени. Известно време той не намираше какво да каже. После, подтикнат от критичния си ум и като не можеше да приеме за експериментален случай този сън от „Хиляда и една нощ“, той извика:

— Но в края на краищата, господине, какви доказателства ще ми дадете вие за истинността на тази история и как успяхте да ме откриете?

— Доказателствата са тук — отговори мистър Шарп, като тупна по чантата от лачена кожа. — Колкото за начина, по който ви намерих, той е твърде обикновен. Търся ви от пет години. Откриването на близките или „некст ъв кин“, както казваме ние в английското право, при многобройните останали без наследници имущества, регистрирани всяка година в британските владения, е специалност на нашата къща. А по-точно, наследството на Бегюм Гокул поглъща нашата дейност от цели пет години. Издирвахме, проучвахме стотици семейства Саразен, без да намерим семейството на наследниците на Изидор. Бях стигнал дори до убеждението, че няма друг Саразен във Франция, когато вчера сутринта, четейки в „Дейли Нюз“ информацията за конгреса по хигиена, открих там доктор със същото име, който не ми беше известен. Прерових веднага бележките си и хилядите ръкописни фишове, които бяхме събрали във връзка с това наследство, и установих с учудване, че град Дуе беше се изплъзнал от вниманието ни. Почти уверен вече, че съм попаднал на сигурни следи, взех влака за Брайтън, видях ви на излизане от конгреса и се убедих напълно. Вие сте жив портрет на вашия правуйчо Ланжевол, както той е изобразен на една снимка на картина от индийския художник Саранони, която притежаваме.