Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 115

Една стая от къщата на „Савил роу“ бе предназначена за госпожа Ауда. Младата жена беше отчаяна. По някои думи, които бе изрекъл господин Фог, тя беше разбрала, че той обмисля някакъв план.

В действителност се знае, че понякога англичаните пристъпват към злощастни крайности, когато си втълпят нещо. Ето защо Паспарту незабелязано наблюдаваше господаря си.

Но най-напред почтеният мъж се качи в стаята си и угаси фенера, който светеше от осемдесет дни. В пощенската кутия бе намерил бележка от компанията за светилен газ и си помисли, че е крайно време да прекрати този разход, за който той носеше отговорност.

Нощта мина. Господин Фог си легна, но дали спа? Госпожа Ауда не можа да си намери място. Паспарту пък пази като куче пред вратата на господаря си.

На следващия ден господин Фог го повика и му каза накратко да се погрижи за закуската на госпожа Ауда. За себе си искаше само чай и препечена филия хляб. Госпожа Ауда трябваше да го извини, че не обядва и вечеря с нея, тъй като бил зает с уреждане на работите си. Нямаше да слиза. Чак вечерта щеше да помоли госпожа Ауда да го приеме за малко.

Паспарту разбра каква беше дневната програма и оставаше само да се съобрази с нея. Той виждаше, че господарят му е все така равнодушен, и не се решаваше да напусне стаята му. Сърцето му се късаше, изпитваше силни угризения, тъй като повече от всеки друг се обвиняваше за тази непоправима катастрофа! Ако беше предупредил господин Фог, ако му беше разкрил плановете на агент Фикс, господин Фог със сигурност нямаше да води със себе си Фикс чак до Ливърпул и тогава… Паспарту не можа да се сдържи.

— Господарю! Господин Фог! — извика той. — Прокълнете ме. Аз съм виновен, че…

— Не обвинявам никого — отговори Филиас Фог напълно спокойно. — Вървете.

Паспарту напусна стаята, отиде да потърси младата жена и я запозна с намеренията на господаря си.

— Госпожо — добави той, — нищо не мога да направя, нищо! Нямам никакво влияние върху господаря ми. Може би вие…

— Какво влияние бих имала аз — отговори госпожа Ауда. — Господин Фог не се влияе от никого! Разбра ли той изобщо колко безкрайна е признателността ми към него! Разбра ли някога сърцето ми!… Приятелю, не бива да го оставяме и за миг. Казвате, че иска да говори с мен тази вечер?

— Да, госпожо. Несъмнено става въпрос за уреждането на вашето положение в Англия.

— Ще почакаме — отговори младата жена и се замисли.

През този неделен ден къщата на „Савил роу“ изглеждаше необитаема и за първи път, откакто живееше в този дом, Филиас Фог не отиде в клуба, когато кулата на парламента удари единадесет и половина.

И защо да отива в Реформаторския клуб? Приятелите му не го чакаха вече там. Тъй като предната вечер в тази фатална събота, 21 декември, в осем и четиридесет и пет Филиас Фог не се беше появил в салона на Реформаторския клуб, облогът му беше загубен. Дори не беше необходимо да ходи в банката, за да изтегли сумата от двадесет хиляди лири. Противниците му държаха в ръцете си чек, подписан от него, и трябваше само да отидат при братята Баринг, за да бъдат преведени на тяхна сметка двадесетте хиляди лири.