Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 114

Погледът на Филиас Фог заблестя за миг.

Вратата на килията се отвори и той видя госпожа Ауда, Паспарту и Фикс да се спускат към него. Фикс беше останал без въздух, с разчорлени коси! Не можеше да говори!

— Господине — промълви той, — господине… извинете… злощастна прилика… крадецът е задържан преди три дни… вие… свободен!

Филиас Фог беше свободен! Той пристъпи към детектива. Погледна го право в очите и с най-бързото движение, което някога е правил и нямаше да повтори никога повече, издърпа ръцете си назад и после, с автоматична точност, стовари двата си юмрука върху нещастния детектив.

— Добър удар! — извика Паспарту и си позволи да добави една жестока игрословица, достойна за французин: „По дяволите! Ето това се казва добро приложение на английското юмручно право!“

Фикс, повален, не каза и дума. Беше си получил заслуженото. Скоро господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту напуснаха митницата. Те скочиха в един файтон и след няколко минути пристигнаха на гарата на Ливърпул.

Филиас Фог попита дали скоро има експрес за Лондон.

Беше два и четиридесет. Експресът беше заминал преди тридесет и пет минути.

Тогава Филиас Фог поръча специален влак. Имаше няколко бързи локомотива, готови за път. Но поради изискванията, които услугата налагаше, специалният влак не можеше да напусне гарата преди три часа.

След като обеща на машиниста награда, Филиас Фог летеше към Лондон в компанията на младата жена и верния му прислужник. Трябваше да изминат разстоянието от Ливърпул до Лондон за пет часа и половина и това беше възможно, когато линията е свободна по целия път. Но се наложи да спират и когато джентълменът пристигна на гарата, всички часовници на Лондон показваха девет без десет.

След като обиколи света, Филиас Фог бе закъснял с пет минути!

Беше загубил.

Глава 35. Паспарту не чака повторно нареждане от господаря си

На следващия ден жителите на „Савил роу“ щяха да са много изненадани, ако някой им кажеше, че господин Фог се е настанил отново в жилището си. Всички врати и прозорци бяха затворени. Външно нищо не се бе променило.

И наистина, след като напусна гарата, Филиас Фог нареди на Паспарту да купи някои провизии и се прибра вкъщи.

Джентълменът бе понесъл този удар с обичайното си равнодушие. Разорен! И то заради този глупав полицейски инспектор! След като така уверено се бе движил по маршрута, след като преодоля хиляди препятствия и не се изплаши от хилядите опасности, след като бе намерил и време да извърши някоя добрина по пътя си, най-накрая да се провали заради грубата постъпка, която не можеше да предвиди и срещу която беше безсилен. Това бе ужасно! От значителната сума, с която замина, сега беше останала нищожна част. Богатството му се състоеше вече само от двадесетте хиляди лири, депозирани при братята Баринг. Той ги дължеше на приятелите си от Реформаторския клуб. След всички направени разходи, дори и да беше спечелил облога, той несъмнено не би станал по-богат. А и вероятно той не се беше обзаложил, за да забогатее. Той беше от онези, които се обзалагат за чест. Но сега загубеният облог го разоряваше напълно. Той бе взел решение. Знаеше какво трябва да направи.