Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 113

А джентълменът бе напълно разорен, и то точно в момента, когато щеше да достигне целта си. Това арестуване го погубваше безвъзвратно. Беше пристигнал в Ливърпул в дванадесет без двадесет на 21 декември и до осем часа и четиридесет и пет минути, когато трябваше да се яви в Реформаторския клуб, оставаха още девет часа и петнадесет минути. А за да стигне до Лондон, му трябваха само шест.

Ако в този момент някой влезеше в килията на митницата, той би видял господин Фог неподвижен, седнал на дървена пейка, спокоен, невъзмутим. Не можеше да се каже, че е примирен, но този последен удар, поне привидно, не го беше разтърсил. Назряваше ли в него сдържан, ужасен гняв, който избухва в последния момент с неудържима сила? Не се знаеше, но Филиас Фог беше там, спокоен, чакащ… какво? Пазеше ли някаква надежда, вярваше ли още в успеха, дори когато вратата на този затвор е затворена след него?

Каквото и да си мислеше, господин Фог старателно бе поставил часовника си на една маса и гледаше как се местят стрелките. От устните му не се отронваше и дума, но погледът му беше странно неподвижен.

Във всеки случай положението беше страшно и за тези, които не можеха да прочетат мислите му, то се свеждаше до следното:

„Като честен човек Филиас Фог беше разорен. Като престъпник, той беше заловен.“

Идваше ли му мисълта да се спаси? Мислеше ли си дали има изход от тази килия? Мислеше ли си да избяга? Можеше да се допусне, тъй като по едно време той обиколи стаята, но вратата беше здраво затворена, а прозорецът имаше желязна решетка. Той седна отново и извади от портфейла си маршрута. На реда със следните думи: „21 декември, събота, Ливърпул“, той добави: „80-и ден, 11,40 сутринта“, и зачака.

Часовникът на митницата удари един часа. Господин Фог установи, че часовникът му избързва с две минути.

Ако приемем, че сега се качи в някой експрес, той все още можеше да пристигне в Лондон в Реформаторския клуб преди осем и четиридесет и пет вечерта. Челото му леко се сбърчи…

В два часа и тридесет и три минути навън се чу шум от отварящи се врати. Отличиха се гласовете на Паспарту и на Фикс.