Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 116

Господин Фог нямаше защо да излиза и не излезе. Остана в стаята си и подреди нещата си. Паспарту не спря да се изкачва и слиза по стълбите на къщата на „Савил роу“. Времето беше спряло за горкия младеж. Той подслушваше пред вратата на стаята на господаря си и дори не мислеше, че така постъпва недискретно! Гледаше през дупката на ключалката и си мислеше, че има право на това! Във всеки един момент Паспарту се боеше да не се случи нещо лошо. Понякога мислеше за Фикс, но мисленето му вече се бе променило. Той вече не се сърдеше на полицейския инспектор. Фикс, както и всички останали, се беше излъгал относно Филиас Фог и когато го преследваше и го арестува, той просто беше изпълнил дълга си, докато самият той… Тази мисъл го съсипваше и Паспарту се чувстваше най-нещастният човек на земята.

Когато най-накрая Паспарту се почувства твърде нещастен, че е сам, той почука на врата на госпожа Ауда, влезе в стаята й, седна в един ъгъл, без да продума, и погледна младата жена, която все още беше замислена.

Към седем и половина вечерта господин Фог изпрати да попитат госпожа Ауда дали може да го приеме и малко след това младата жена и той се озоваха сами в стаята.

Филиас Фог взе стол и седна близо до камината, срещу госпожа Ауда. Лицето му не показваше никакво вълнение. Фог при завръщането беше абсолютно същият като Фог при заминаването. Същото спокойствие, същото равнодушие.

Около пет минути не каза и дума. После вдигна очи към госпожа Ауда:

— Госпожо — каза той, — ще ми простите ли, че ви доведох в Англия?

— Аз ли, господин Фог! — отговори госпожа Ауда и сърцето й подскочи.

— Позволете ми да довърша — продължи господин Фог. — Когато ми хрумна мисълта да ви отведа далеч от мястото, станало толкова опасно за вас, аз бях богат и мислех да ви предложа част от моето състояние. Щяхте да живеете щастливо и свободно. Сега съм разорен.

— Знам това, господин Фог — отговори младата жена, — и на свой ред ще ви попитам: Ще ми простите ли, че ви последвах и че може би, кой знае, спомогнах за вашето разоряване, като ви забавих?

— Госпожо, вие не можехте да останете в Индия и можехте да се спасите само ако се отдалечите достатъчно, за да не могат онези фанатици да ви заловят пак.

— Господин Фог — каза госпожа Ауда, — не ви ли стига, че ме спасихте от ужасна смърт, а мислите, че сте длъжен да уредите живота ми и в чужбина?

— Да, госпожо — отговори Фог, — но събитията се обърнаха срещу мен. И все пак можете да разполагате с това, което ми е останало.

— Ами вие, господин Фог, какво ще стане с вас? — попита госпожа Ауда.

— Аз, госпожо — отговори кратко джентълменът, — аз не се нуждая от нищо.

— Как си представяте, господине, това, което ви очаква?

— Както подобава за случая — отговори господин Фог.

— Във всеки случай — продължи госпожа Ауда — бедността няма да достигне човек като вас. Вашите приятели…

— Нямам приятели, госпожо.