Читать «Пътешествие около света за 80 дни» онлайн - страница 111

— Да, или поне горната дървена част, тъй като ни липсва гориво.

— Да изгорите кораба ми! — извика капитан Спийди, който едва говореше. — Кораб, който струва петдесет хиляди долара (250 000 франка).

— Ето ви шестдесет хиляди (300 000 франка)! — отговори Филиас Фог, като подаде на капитана пачка банкноти.

Това предизвика чудно въздействие върху Андрю Спийди. Няма американец, който да не се развълнува при вида на шестдесет хиляди долара. Капитанът в миг забрави яда си, това, че го бяха затворили, всички упреци срещу Фог. Корабът беше на двадесет години. А това беше златна сделка! Бомбата нямаше да избухне. Господин Фог бе отстранил фитила й.

— И ще ми оставите железния корпус — каза той с особено омекнал тон.

— И железният корпус, и двигателят, господине. Договорихме ли се?

— Договорихме се.

И Андрю Спийди сграбчи пачката банкноти, преброи ги и ги прибра в джоба си.

През цялото време Паспарту беше пребледнял. А Фикс замалко да получи удар. Почти двадесет хиляди лири бяха похарчени, а този Фог оставяше корпуса и двигателя, т.е. почти цялата стойност на кораба! Наистина откраднатата от банката сума възлизаше на петдесет и пет хиляди лири, но…!

Когато Андрю Спийди прибра парите, господин Фог му каза:

— Господине, нека всичко това не ви учудва. Знайте, че ще изгубя двадесет хиляди лири, ако не пристигна в Лондон на 21 декември в осем и четиридесет и пет вечерта. Впрочем изпуснах парахода от Ню Йорк и тъй като вие отказахте да ме закарате в Ливърпул…

— И добре съм направил, кълна се в дявола — извика Андрю Спийди, — тъй като спечелих най-малко четиридесет хиляди долара.

А после добави важно:

— Знаете ли, капитан…?

— Фог.

— Капитан Фог, има нещо американско у вас!

И след като каза нещо, което считаше за комплимент на своя пътник, той понечи да тръгне и Филиас Фог му каза:

— Сега този кораб принадлежи ли ми?

— От кила до мачтите, но само „дървата“, разбира се!

— Добре. Наредете да разрушат вътрешните прегради и ги изгорете.

Може да се предположи колко сухо дърво е необходимо, за да се поддържа парата под достатъчно налягане. През този ден изгориха горната площадка, дежурната, каютата, помещенията и долния под.

На следващия ден, на 19 декември, изгориха мачтите, резервните мачти и помощните греди. Поваляха мачтите, насичаха ги. Екипажът влагаше удивително старание. Паспарту дялаше, режеше, сечеше, работеше за десет човека. Притежаваше истинско желание за разрушаване.

На другия ден, на 20-и, бяха съсечени перилата, парапетите, дървените украси, по-голямата част от кораба. „Хенриета“ вече беше оголен и приличаше на понтонна лодка.

Но на този ден видяха брега на Ирландия и фара на Фастенет.

И при все това в десет часа вечерта корабът беше все още срещу Куинстаун. Филиас Фог разполагаше само с двадесет и четири часа, за да стигне до Лондон! Впрочем това беше времето, необходимо на „Хенриета“, за да стигне до Ливърпул — дори и да се движи с пълна пара. А парата нямаше да достигне на дръзкия джентълмен!

— Господине — каза му тогава капитан Спийди, който в крайна сметка бе приел присърце целите му, — наистина съжалявам. Всичко е срещу вас! Все още не сме стигнали Куинстаун.