Читать «Фиона» онлайн - страница 149

Алисия насочи коня си към Там.

— Стивън — извика Джудит, — там ли е Гевин? — И тя посочи на юг.

Стивън кимна и Джудит полетя като стрела към армията, която щеше да нападне от юг. Джон Басе изруга полугласно, пришпори коня си и препусна след нея.

Очакваната битка не се състоя.

Новият херцог Лорилард, който едва беше станал от леглото, нямаше намерение да рискува живота си, като влезе в бой с близо хилядата гневни мъже, обкръжили замъка му. Знаейки, че името Аскот е гаранция за рицарска добродетел, той излезе невъоръжен пред армията рицари и заяви на Гевин, че ако му подарят живота, той е готов да им отстъпи и замъка си, и всичко в него. Нямало нужда да се пролива човешка кръв. Нека да вземат онова, за което са дошли, и да си вървят с мир.

Рейн нямаше намерение да приеме условията на херцога, защото благородникът беше готов да им даде не само земята си, а и двама от синовете си. Рейн беше на мнение, че човек, който се отказва с такава лекота от децата си, трябва да умре.

Алисия и Джудит заявиха, че освобождаването на затворниците трябва да стане по възможно безкръвен начин.

Решението трябваше да бъде взето от Гевин, главата на семейство Аскот. Той позволи на херцога да се оттегли, придружен от петима пазачи, след като отвори всички порти на замъка си.

Въпреки енергичните им протести, жените бяха принудени да останат назад, докато тримата братя, Роджър и дузина братовчеди обиколят полуразрушения замък.

Обитателите на замъка или не знаеха, че влезлите в двора рицари са завоеватели, или не искаха да го знаят, или, както каза Стивън, вече бяха свикнали с подобни промени. Във всеки случай те не се смущаваха от новодошлите, нито се будеха от виковете им. Повечето бяха пияни и държаха да си отспят. Мъже и жени бяха налягали безредно по пода и по пейките в голямата зала.

Рицарите извадиха мечовете си и започнаха да си пробиват път между спящите, за да намерят стълбата, която им бяха описали Джудит и Алисия.

Когато стигнаха до вратата в края на стълбата, тримата братя я натиснаха с раменете си, за да счупят ключалката.

— Вижте какво има тук! — обади се Роджър, свали от стената връзка ключове и отключи тежката дъбова врата.

Майлс седеше в средата на килията си, прегърнал Фиона и Клариса, и поздрави братята си с изражение на напълно доволен от себе си човек.

Клариса се хвърли в протегнатите ръце на Рейн. Той я притисна до гърдите си и очите му овлажняха. Зарови лице в ухаещата й коса и зашепна като в треска:

— Всеки път, когато попаднеш в компанията на снахите си, започваш да вършиш глупости. Отсега нататък…

Клариса избухна в смях и впи устни в неговите, за да му попречи да завърши изречението си.

Фиона се откъсна от ръцете на Майлс и отиде при Роджър. Помилва бузата му и попипа предпазливо превръзката на ръката му.

— Много ти благодаря — прошепна трогнато тя. После се обърна към Гевин и когато погледите им се срещнаха, кимна едва-едва. Никога нямаше да забрави обидните му думи в Шотландия.

Острото му лице се разкриви в усмивка, той разтвори ръце и я грабна в прегръдката си.