Читать «Фиона» онлайн - страница 151

Свита на кълбо, облечена в груба вълнена риза, на леглото лежеше Кристиана. Тялото й беше цялото на сини и черни петна. Очите й бяха подути, устните напукани.

Роджър коленичи до леглото и докосна лицето й.

— Роджър? — прошепна измъчено тя и се опита да се усмихне. От долната й устна веднага потече кръв.

Роджър се изправи, наведе се над нея и я вдигна на ръце. Очите му святкаха от гняв. Рейн сложи ръка на рамото му.

— Ще я отнесем на юг при семейството й.

Роджър кимна и тръгна към изхода. Гевин помогна на Майлс да стане.

— Къде са жените? — попита глухо най-малкият брат. Братята му го погледнаха смутено и той беше сигурен, че прочете в очите им страх.

— Ние… ние ги… — започна колебливо Стивън.

Гевин го прекъсна с решително кимване.

— Мисля, че е най-добре да тръгнем напред. Те ще ни последват. — Той махна с ръка на братята си и хвърли на Майлс връзка ключове. — Качи се в кулата и ги изведи от килията.

— Точно така — съгласиха се бързо Стивън и Рейн и хукнаха навън.

Майлс погледна връзката с ключове и разбра страха на братята си. Те бяха заключили жените си в килията!

— Вие полудели ли сте? — извика подире им той, но те бяха изчезнали надолу по стълбата.

Майлс стоеше сам в коридора и се взираше като замаян в тежката връзка ключове. След това започна да се смее и се смя, докато очите му се напълниха със сълзи. Само до преди няколко години четиримата братя живееха в своя малък, ясен свят, който съдържаше само войни и битки. А после се ожениха един след друг за красиви, омагьосващи жени — и едва тогава разбраха какво означава истинска война.

Само преди час тримата бяха завладели един вражески замък, без дори да трепнат. Но когато трябваше да се изправят срещу гневните си съпруги, затворени в тясната килия, Гевин, Стивън и Рейн се превърнаха в страхливци и избягаха.

Майлс мина през голямата зала и тръгна по стълбата към кулата. Слава Богу, че не присъстваше на заключването! Изпита съжаление към милите си братя и се опита да си представи как ще застанат лице в лице със съпругите си.

Всъщност, защо трябваше да ги съжалява? Припомни си как се бяха отнасяли към „малкото си братче“ и се ухили злорадо. Сега щеше да им плати скъпо и прескъпо за всичките им шеги и опасни номера.

Той хвърли ключовете във въздуха, улови ги отново и ухилено ги пъхна в ключалката на килията, където бяха затворени четирите красиви жени. Какво ли щеше да стане, ако се затвореше с тях за няколко дни?

КАКВО СТАНА С ТЯХ ПО-КЪСНО

Кристиана се оправи удивително бързо от мъченията, на които беше подложена. Тя се омъжи за Роджър Чатауърт и след десет години, когато вече бяха загубили надежда, роди дъщеря, която за огромна мъка на Роджър се омъжи за един Аскот от южното крайбрежие на Англия. Името Чатауърт изчезна с нея. Само някои от наследниците получиха двойната фамилия Чатауърт-Аскот.