Читать «Обикновен човек (Драма в четири действия)» онлайн - страница 6
Йордан Йовков
СТРУМСКИ. Е, драги, много ме хвалиш. Не струва. Това, което направих, едно време беше благодеяние. Сега е дълг.
АНИЧКА. Благодаря ви. Много ви благодаря.
СТРУМСКИ. Ето какво значи да имате разкопана улица.
РАШКО. …та да се чупят автомобилите на богатите.
СТРУМСКИ. Ако обичаш, тъй да е, драги. На всеки случай, като додохме до вас, автомобилът спря и повече не поиска да върви. Аргоро, г-це. Забравих да ви кажа, че вие ще имате и безплатна квартира. Най-горния етаж на зданието, в което се помещава банката ни, сме предоставили за жилище на нашите чиновници. От тях искаме работа, но гледаме да им осигурим и добри условия за живеене.
РАШКО. Е, по-хубаво от туй… здраве!
СТРУМСКИ. Вие също ще имате там една хубава слънчева стая. Може да я заемете, когато искате…
АНИЧКА. Значи… трябва да се пренеса.
СТРУМСКИ. Да.
РАШКО. Нищо, нищо, Аничке. Г-не, как да се случи да минете оттука…
Г-ЖА ЖЕНИ
СТРУМСКИ. Сега, сега, Жени. Една минута.
РАШКО И АНИЧКА. Довиждане… Довиждане…
СТРУМСКИ. Ето, Жени, ида.
Г-ЖА ЖЕНИ. Защо се бави толкоз? Какъв е тоя разговор?
РАШКО. А, нищо не му става. Той е Пончев, той тъй си спи…
Г-ЖА ЖЕНИ. Саша, да вървим.
АНИЧКА
ПАВЛИНА. Какво, Аничке, какво?
СТАМЕНКА
АНИЧКА
Г-ЖА АНТОНИНА. Момиче, какво имаш ти?
АНИЧКА. Намерих си работа… Назначена съм…
РАШКО
ПАВЛИНА. Три хиляди!
Г-ЖА АНТОНИНА. Как?
РАШКО. Господинът, дето беше тук, с автомобила, той я назначи. Той бил директор на банка.
СТАМЕНКА. Аничке, истина ли е?
АНИЧКА. Да, да…
Г-ЖА АНТОНИНА. Нищо не разбирам. Как тъй отведнъж ще те назначат… с три хиляди лева… Тоя човек… Какъв ще е тоя човек…
ПАВЛИНА. Видя хубавото момиче, ще го назначи ами.
РАШКО. И на мене ми се видя малко…
АНИЧКА. Не искам да приказвате тъй! Не е истина. Той е благороден човек. Как говори, какви разбирания има… Аз бих желала таквиз хора да има повече на света. Тогаз бедни и нещастни щеше да има по-малко.
РАШКО. Значи, добър човек.
АНИЧКА. Разбира се.
Г-ЖА АНТОНИНА. Чудно. Много чудно.
АНИЧКА. Само едно лошо: ще трябва да ви напусна. Како Стаменке, ще трябва да ви напусна.
СТАМЕНКА. Как да ни напуснеш?
АНИЧКА. Ще трябва да живея в банката. В горния етаж имало стаи и там живеели всичките чиновници. Директорът каза, че искали да се грижат за чиновниците си, да облекчат живота им. Това е хубаво, така трябва да бъде. Но аз ще трябва да ви напусна. Мъчно ми е… а ще трябва да ви напусна…