Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 12

— Току-що се бях спрял там — заобяснява отново той, — Не съм ви чул какво си говорите. Па и не ме интересува. Работникът във фермата не бива нито да подслушва, нито да задава въпроси.

— Точно така е, не бива — каза Джордж поуспокоен, — особено ако иска да се задържи по-дълго на работа. — Оправданието на стареца му беше допаднало. — Хайде влез и поседни мъничко — додаде той. — Ама и кучето ти е бая старо.

— Старо е. От кутре съм го отгледал. Кога бе по-младо, чудо куче беше! — Той подпря метлата на стената и потри с ръка необръснатата си буза. — Е, как ви хареса господарят?

— Видя ми се свестен.

— Не е лош човек — съгласи се старецът. — Стига да го разбереш.

В този миг в помещението влезе млад човек — слабичък, с мургаво лице, тъмни очи и ситно къдрава коса. На лявата си ръка носеше работна ръкавица и беше- обут в ботуши с високи токове — като тия на господаря.

— Да сте виждали моя старец? — попита той.

— Ей сегичка беше тук, Кърли — отговори прислужникът. — Чини ми се, че отиде към готварницата.

— Ще гледам да го настигна — каза Кърли. Но погледът му попадна на новодошлите и той се спря. Изгледа студено Джордж, после Лени. След това стисна бавно юмруци, сви ръце в лактите и тръгна към тях наежен като котка. В погледа му се четеше едновременно и предпазливост, и заядливост. Лени се сви, сви и запристъпя нервно от крак на крак. Кърли се приближи предпазливо към него.

— Вие ли сте новите, които старият очакваше?

— Да, току-що пристигнахме — каза Джордж.

— Остави тоя дангалак да говори. Лени съвсем се сви от смущение.

— Ами ако не иска да говори? — каза Джордж. Кърли се извърна като змия.

— Щом му говорят,- ще трябва да говори — процеди той. — Ти какво се бъркаш?

— Ние ходим все заедно — отвърна Джордж.

— О, така, значи.

Неподвижен, Джордж се бе изопнал като струна.

— Точно така.

Лени гледаше безпомощно Джордж, очаквайки от него някакво указание.

— И ти не даваш на дангалака да говори, тъй ли?

— Ако иска да ви каже нещо, може да говори — каза Джордж и кимна леко на Лени.

— Ние току-що пристигнахме — рече тихо Лени. Кърли го следеше неотклонно с поглед.

— Така, но друг път отговаряй, щом те питат. Той тръгна към вратата и излезе, все още с присвити ръце. Джордж го отпрати с поглед, след което се обърна към стария прислужник:

— Какво са го прихванали, та се заяжда? Лени нищо не му е сторил.

Старецът погледна предпазливо към вратата, да се увери, че никой не подслушва.

— Това е синът на господаря — обясни той. — Бързичък е в ръцете. Беше боксьор, и то не лош. Лека категория. Бива го в ръцете.

— Нека си го бива — каза Джордж. — Но няма защо да се заяжда с Лени. Лени нищо не му е сторил. Какво има против него?

Прислужникът се замисли.

— Ще ти кажа кво. Кърли е като повечето дребни хора — ненавижда едрите. Непрекъснато се подкача с тях. Яд го е, види се, на тях, защото не е едър. Не си ли виждал такива дребосъци? Все се заяждат.

— Как да не съм виждал! — отвърна Джордж. — Виждал съм ги много. Но по-добре е Кърли да не се закача с Лени, ще му излезе крива сметката. Лени не е много бърз в ръцете, но ако го докопа, тежко му и горко.