Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 14

— Конярю-у-у, ехей, конярю! — А после: — Къде, по дяволите, се е дянал тоя проклет негър?

Джордж се беше вторачил в картите, но след малко ги събра и се обърна към Лени, който лежеше на кревата и наблюдаваше приятеля си.

— Слушай, Лени, надушвам нещо лошо. Боя се, че ще си имаш неприятности с тоя Кърли. Виждал съм ги такива като него. Той май искаше да те изпробва. Сега си въобразява, че ти е взел страха и ще те насади при първа възможност.

В очите на Лени се появи уплаха.

— Не искам да си имам неприятности — каза той с жален глас. — Не го оставяй да ме насади,. Джордж. Джордж стана, отиде до леглото на Лени и седна.

— Да знаеш как ги мразя такива копелета — каза той. — Виждал съм ги много. Старецът право каза — човек никога не може да го натупа. Кърли всякога спечелва. — Джордж се замисли за миг. — Ако се счепкаш с него, ще ни изгонят от работа. Не си въобразявай, че ще ни се размине. Та той е син на господаря. Виж какво, Лени, гледай да стоиш настрани от него. Никога не говори с него. Влезе ли тук, бягай,в другия край на помещението. Ще ме послушаш ли?

— Не искам да си имам неприятности — изхленчи Лени. — Нищо не съм му сторил.

— Така е, но това няма да ти помогне, ако Кърли реши да се изперчи с юмруците си. Затова стой настрани от него. Ще запомниш ли?

— Как не, Джордж. Дума няма да обелвам. Все по-силно се чуваше тропотът на копита, скърцането на каруци и дрънченето на сбруи. Връщайки се от работа, хората разговаряха на висок глас.

Джордж седеше навъсен на леглото до Лени и мислеше нещо. Лени го попита боязливо:

— Ядосах ли те, Джордж?

— Не ти. Ядоса ме оня мръсник, Кърли. Все се надявах, че ще можем да съберем поне сто долара. Стой настрани от Кърли, Лени — додаде решително Джордж.

— Добре, Джордж. И дума няма да обелвам.

— Не се оставяй да те подведе. Но ако това псе те удари, дай му да разбере.

— Какво да му дам да разбере, Джордж?

— Нищо, нищо. Ще ти кажа, като му дойде времето. Много ги мразя такива като него. Слушай, Лени, помниш ли какво ти казах да правиш, ако забъркаш някоя каша?

Лени се приповдигна на лакът. Чертите му се промениха до неузнаваемост от напрегнатото мислене. После отправи към Джордж пълен с мъка поглед.

-" Ако забъркам някоя каша, няма да ми дадеш да гледам зайците.

— Не става дума за това. Помниш ли къде нощувахме снощи? Там, край реката.

— Да, помня. Охо, сетих се — да отида да се скрия в храсталака.

— И ще се криеш, докато не дойда аз. Хем никой да не те види. Ще се скрия в храсталака до реката — повтори това!

— Ще се скрия в храсталака до реката, в храсталака, там до реката.

— Ако направя някоя беля.

— Ако направя някоя беля.

Навън изскърца кола. Някой извика:

— Конярю! Ей, конярю!

— Лени, повтаряй си това, та да го не забравиш — додаде Джордж.

Двамата вдигнаха глави, защото някой бе пресякъл пътя на влизащата през вратата светлина. На прага стоеше някаква жена и оглеждаше помещението. Тя имаше добре очертани, начервени устни и раздалечени, силно гримирани очи. Ноктите на ръцете й бяха лакирани. Косата й падаше на букли, прилични на кренвирши. Носеше памучна домашна рокля и червени пантофи с по едно кичурче червени щраусови пера отгоре.