Читать «За мишките и хората» онлайн - страница 10

Лени дооправяше леглото си, когато дървеното резе се вдигна и вратата повторно се отвори. На прага застана нисък, набит човек. Носеше сини работни панталони, риза от вълнено трико, черна, разкопчана жилетка и черно сако. Беше пъхнал палци в колана си от двете страни на голямата стоманена тока. Широкополата, позамърсена вече бежова шапка и ботушите с високи токове и шпори показваха, че е работник.

Старецът веднага обърна поглед към него и се помъкна към вратата, като търкаше с пръсти бакенбардите си.

— Момчетата току-що пристигнаха — каза той и се измъкна край господаря.

Фермерът пристъпи в помещението с късите, отривисти крачки на дебелокрак човек.

— Писах на Мъри и Реди, че ми трябват двама души, да започнат работа тая сутрин. Дадоха ли ви работни карти?

Джордж бръкна в джоба си, извади работните карти и ги подаде на фермера.

— Така си и мислех, Мъри и Реди нямат вина. Тук пише черно на бяло, че трябва да сте на работа от днес сутринта.

Джордж заби поглед в нозете си.

— Шофьорът на автобуса ни обърка — каза той. — Трябваше да вървим пеш десет мили. Стигнахте, вика, а излезе, че съвсем не сме стигнали. Пък и не можахме да хванем друг автобус.

Фермерът примижа.

— Тъй де, но днеска хората ми работят на вършачките с двама души по-малко. Сега вече няма смисъл да отивате на работа, ще идете следобед.

Той измъкна от джоба си тефтерчето, в което водеше работните дни, и го отвори там, където между листата бе пъхнат молив. Джордж смигна на Лени и Лени кимна глава, за да покаже, че е разбрал. Фермерът наплюнчи молива.

— Как се казваш?

— Джордж Милтън.

— А ти?

— Той се казва Лени Смол — отговори пак Джордж, Фермерът вписа имената им в тефтерчето.

— Така, днеска сме двайсети, постъпили на двайсети от обед — каза той и затвори тефтерчето, — А къде бяхте на работа преди?

— На север, в Уийд. — отговори Джордж.

— И ти ли работеше там? — обърна се господарят към Лени.

— И той — каза Джордж.

Фермерът посочи шеговито към Лени.

— Не е от много приказливите, а?

— Че не е, не е, но пък е работник — здраве му кажи! Як е като бик.

Лени се усмихна под мустак и повтори:

— Як като бик.

Джордж го изгледа навъсено и Лени наведе глава, засрамен, че е забравил обещанието си. Господарят изтърси ненадейно:

— Я слушай, Смол! (Лени вдигна глава.) За каква работа те бива?

Уплашен, Лени подири с поглед помощ от Джордж.

— Той може да върши всичко, каквото го накарате — каза Джордж. — Добър мулетар е, чували може да пълни, трактор да кара... За всичко го бива. Дайте му само работа.

Фермерът се обърна към Джордж: