Читать «Улица Консервна» онлайн - страница 8

Дора е едра жена, огромна жена с огненооранжева коса и вкус към вечерните тоалети в жабешкозелено. Тя държи почтен дом с твърди цени, не продава силни напитки и не разрешава в дома й да се говорят мръсни приказки на висок глас. Някои от нейните момичета са твърде безделни, което се дължи на възраст и физическа немощ, но Дора никога не ги изхвърля, макар че, както казва тя, не дават и по три сеанса месечно, а при все това се хранят по три пъти дневно. В изблик на любов към имота си Дора е кръстила своето заведение ресторант „Мечешко знаме“, поради което се разказват безброй случаи, когато в него са идвали хора само да хапнат по един сандвич. В дома обикновено има дванайсет момичета, в това число и поостарелите, един готвач-грък и един мъж, който минава за пазач, но който се нагърбва и с всички видове деликатни и опасни задачи. Той прекратява побоищата, изхвърля пияните, укротява истериите, лекува главоболията и държи бара. Той превързва рани и драскотини, прекарва деня с полицаите и тъй като повече от половината момичета изповядват научното християнство, в неделните утрини им чете на глас своя дял от „Наука и здраве“.

Неговият предшественик, който не беше тъй добре уравновесен, свърши зле, за което ще стане дума по-нататък. Но Алфред успя да възтържествува над своето обкръжение и издигна това обкръжение до себе си. Той знае какви мъже бива и какви мъже не бива да допуска. За частния живот на Монтерейските жители той знае повече от всеки друг в града.

Що се отнася до Дора, тя води съществувание, изпълнено с рискове. Понеже е против закона, най-малкото против неговата буква, тя е длъжна двойно повече от всички останали да се придържа о него. Не трябва да има пияни, не трябва да има побоища, да няма нищо неприлично — иначе ще затворят заведението й. Освен това нейната противозаконност я заставя да бъде и особено благотворителна. Всеки гледа от нея. Ако полицията устрои бал за пенсионния си фонд и другите дадат по един долар, Дора е длъжна да даде петдесет. Когато Търговската камара преустройваше парка си, всички търговци дадоха по пет долара, а когато поискаха от Дора, тя даде сто. Така е и с всичко друго: с Червения кръст, с Градския клуб, със скаутите; в списъка на дарителите невъзпетите, нерекламираните, безсрамно мръсни надници на греха стоят винаги начело. Но затова пък по време на Депресията Дора най-тежко пострада. Тя се сблъска с гладните деца по улица Консервна, с безработните бащи и разтревожените майки и в допълнение към обикновените си дарения две години поред плащаше наляво и надясно неплатените бакалски сметки и едва ли не фалира.

Момичетата на Дора са приятни, добре възпитани. Никога не заговарят мъж на улицата, дори ако предната нощ е бил при тях.