Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 86

— Дани отива към своята гибел — тъжно си казваха те. — Нашият беден приятел е в нужда, а ние не можем да му помогнем!

Беше много трудно да се пази повече къщата, защото Дани беше откраднал почти всичко от нея. Един от столовете също бе превърнат в алкохол. Цялата храна беше взета, а веднъж, докато търсеха Дани в гората, той открадна печката, но тъй като тя тежеше доста, беше я изоставил в дерето. В къщата вече нямаше пари, защото Дани открадна количката на Пирата и я продаде на Джо Ортис за една бутилка уиски.

Спокойствието изчезна напълно от къщата на Дани и в нея зацариха само тревоги и скръб.

— Къде отиде нашето щастие? — оплакваше се Пабло. — Сигурно сме направили някой грях. Това е възмездие. Трябва да отидем да се изповядаме.

Вече не обсъждаха любовните изяви на Корнилия Руис. Забравиха за поуките, изчезна човеколюбието. Наистина, хубавият живот се сгромоляса в развалини. И сред тяхното отчаяние новините идваха една след друга.

„Миналата вечер Дани изнасилил някакво момиче.“

„Дани издоил козата на мисис Палочико.“

„Дани се бил с войници онази нощ.“

Макар да жалеха за неговото морално падение, приятелите му изпитваха и малко завист за веселите преживявания.

— Ако той не се е побъркал, ще бъде наказан — рече Пайлън. — Бъдете сигурни в това. Дани върши такива грехове, че както ги трупа — грях след грях, вече е надминал всичко, за което съм чувал. О, какво възмездие го чака, когато поиска пак да Стане добър! За няколко седмици Дани насъбра толкова грехове, колкото старият Руис не е правил за цял живот!

Тази нощ Дани, необезпокоен от дружелюбните кучета, пропълзя в къщата безшумно, като сянката на улична лампа, и подло открадна обущата на Пайлън. На сутринта Пайлън нямаше нужда от много време, за да разбере какво е станало. Той твърдо отиде на верандата, седна на слънце и погледна краката си.

— Това вече минава всяка граница — каза той. — Досега той си правеше шеги и ние търпяхме. Но сега почва да върши престъпления. Това не е оня Дани, когото познаваме. Това е друг човек, лош човек. Трябва да заловим този лош човек.

Пабло погледна със задоволство обущата си. — — Може и това да е шега — подметна той.! — Не — каза Пайлън свирепо. — Това е престъпление. Обущата не бяха много хубави, но да ги вземеш, това значи да извършиш престъпление срещу приятелството. А това е най-лошото престъпление. Ако Дани краде обущата на своите приятели, то значи, че няма престъпление, пред което да спре. Приятелите кимнаха в знак на съгласие.

— Да, ние трябва да го заловим — каза Джизъс Мария човеколюбецът. — Ние знаем, че той е болен. Ще го вържем за леглото и ще се опитаме да го излекуваме от болестта му. Трябва да изтръгнем помрачението от ума му.

— Но сега — каза Пабло, — преди да го заловим, нека като лягаме да спим, Да не забравяме да слагаме обущата си под възглавниците.

Къщата беше в положение на обсада. Всички в нея беснееха срещу Дани, а Дани си прекарваше времето много хубаво.

Рядко лицето на Торели показваше Други чувства освен подозрение и гняв. В качеството му на амбулантен продавач на алкохол и в отношенията му с жителите на Тортила Флет тези две чувства често обземаха сърцето му. Те бяха издълбали бразди по лицето му. Нещо повече — Торели не посещаваше никого. На него му стигаше да си стои в къщи, за да бъде посетен от всички. Затова сега, в ранната утрин, когато Торели се качваше към къщата на Дани и по лицето му играеше свирепата усмивка на наслада и предвкусвано щастие, децата бягаха в дворовете и го гледаха през процепите в оградите, кучетата галеха коремите си с опашки и се оттегляха назад с крадливи, изплашени погледи; а хората, които го срещаха, отстъпваха от пътеката и стискаха юмруци, за да прогонят нечестивия.