Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 84

— Да му направим чай от омайно биле — предложи Пайлън. — Защо не полежиш малко, Дани? Ние ще ти сложим топли тухли на краката.

Дани обаче не искаше нежни грижи, а свобода. Цял месец той тъгува, гледаше втренчено земята, взираше се с мрачни очи в своите вездесъщи приятели, риташе дружелюбните кучета, които се пречкаха на пътя му.

Накрая той се поддаде на копнежа си. Една нощ избяга. Отиде в боровата гора и изчезна.

Когато на заранта приятелите му се събудиха и откриха, че го няма, Пайлън каза:

— Тук е замесена жена. Той е влюбен.

Повече не се занимаваха с този въпрос, тъй като всеки мъж има право на любов. Приятелите продължиха да живеят както по-рано. Но когато мина една седмица, а от Дани нямаше и следа, те почнаха да се безпокоят. Отидоха вкупом в гората да го подирят.

— Любовта е хубаво нещо — каза Пайлън. — Не можем да се сърдим на някой мъж, че е гонил някое момиче, но едва седмица си е една седмица! Трябва да е с много гореща кръв това момиче, щом може да държи Дани цяла седмица!

Джизъс Мария също бе разтревожен.

— Дани не е човек, дето ще се затрие толкова дълго. Нещо лошо се е случило.

Пирата заведе кучетата в гората. Приятелите заповядаха на кучетата: „Намерете Дани! Той може да е болен. Може да лежи мъртъв някъде, този добър Дани, който ви позволи да спите в неговата къща.“

Пирата им прошепна: „О, лоши, неблагодарни кучета, намерете нашия приятел!“ Но кучетата щастливо размахаха опашки, хукнаха подир един заек и залаяха след него.

Цял ден паисаносите скитаха в гората, викаха Дани, гледаха по местата, които самите те биха избрали, за да спят на скрито — добрите хралупи между корените на дърветата, меките легла от борови игли, оградени с храсти. Те знаеха къде би легнал човек да спи, но не намериха и следа от Дани.

— Може да е полудял — допусна Пайлън. — Някоя тайна тревога може да е повредила ума му.

Вечерта те се върнаха в къщата на Дани, отвориха вратата и влязоха. И в същия миг се вцепениха. Някой крадец беше тършувал. Липсваха одеялата на Дани. Цялата храна беше открадната. Нямаше и две тенджери.

Пайлън мигновено се взря в Големия Джо Портаджи, но поклати глава.

— Не, ти беше с нас! Ти не си го направил!

— Дани ги е взел! — възбудено каза Пабло. — Той наистина е полудял. Той броди из горите като животно.

Големи грижи и тревоги помрачиха къщата на Дани.

— Ние трябва да го намерим — един друг се уверяваха приятелите. — Нещо лошо ще се случи с нашия приятел в лудостта му. Ако ще целия свят ще обърнем, но трябва да го открием.

Те изоставиха мързела си. Всеки ден го търсеха и почнаха да чуват странни слухове. „Да, снощи Дани беше тука! Ах, какъв пияница! Ах, какъв крадец! Знаете ли, Дани удари нашия старец с един кол от оградата и задигна цяла бутилка ракия. Що за приятели сте му, щом го оставяте да върши такива неща?“ „Да, видяхме Дани. Очите му бяха притворени и той пееше; «Да вървим, малки момичета, да вървим да танцуваме в гората!» Но ние не отидохме. Уплашихме се. Този Дани не изглежда с всичкия си.“

На кея откриха повече следи от приятеля си. „Беше тука — казаха рибарите. — Искаше да се бие с всеки от нас. Бенито строши едно гребло по главата му. Тогава Дани счупи няколко прозореца и един полицай го откара в затвора.“