Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 82

— Та какво ви казвах — ах, да! Старият вече не можеше да издържа. Но той не беше човек, дето може да измисли нещо. Не беше като Пайлън. Не му идваше нищо ново на ума. Старият Равано си рекъл така:

„Грейси се ожени за Пити, защото Пити се опита да се обеси. Ако и аз се опитам да се обеся, може би Тония също ще се ожени за мене!“ А след това си рекъл така: „Но ако не ме намерят веднага, аз ще умра. Затова някой трябва да ме намери веднага!“

Трябва да знаете — каза Джизъс Мария, — че в този пункт за всестранни услуги има склад за инструменти. Рано сутринта, преди още да отворят пункта, старият отиваше, отключваше склада за инструменти, подравняваше чакъла, и поливаше цветята. Другите идваха на работа чак в осем часа. И така, една заран старият влязъл в склада за инструменти и вързал на тавана въже. После почакал да стане осем часът. Видял, че хората вече идват на работа. Сложил си въжето около врата и скочил от една пейка. И точно когато направил това, духнал вятър и хлопнал вратата на склада.

По лицата на приятелите се появиха широки усмивки. Понякога, мислеха си те, животът наистина е много забавен.

— Отначало хората не забелязали, че го няма — продължи Джизъс Мария. — Те си казали: „Старият сигурно се е напил.“ Чак след един час отворили вратата на склада за инструменти.

Той се огледа. По лицата на приятелите още имаше усмивки, но те бяха променени.

— Както виждате — каза Джизъс Мария, — историята е смешна. Но все пак някак ти свива сърцето!

— Какво рече Тония за случая? — попита Пайлън. — Взе ли си поука и промени ли държането си?

— Не. Не го промени. Пити й казал за това и тя се смяла. Пити също се смял. Но той бил засрамен, Тония казала: „Какъв стар глупак беше той!“ и погледнала Пити така, както тя умее да гледа.

Тогава Пити казал: „Хубаво е човек да има такава малка балдъза като тебе. Някоя вечер ще се разходим двамата в гората.“ Тогава Тония пак се разсмяла и се дръпнала малко. И после казала: „Как мислиш, по-хубава ли съм от Грейси?“ И тогава Пити влязъл с нея в къщи.

Пайлън запротестира:

— Това не е хубава история. Много са й значенията и много са й поуките. Някои от поуките са противоположни. Такава история главата ти не може да я смели.

— А пък на мене ми харесва — каза Пабло. — На мене ми харесва тъкмо защото не можеш да видиш в нея никакво значение, а все пак изглежда, че има някакво значение, макар и да не мога да ви го кажа.

Слънцето наближаваше пладне и въздухът беше горещ.

— Какво ли ще донесе Пирата за ядене? — запита Дани.

— В залива има голям лов на скумрии — забеляза Пабло.

Очите на Пайлън светнаха.

— Измислих нещо — каза той. — Като бях малко момче, живеехме край железопътната линия. Всеки ден, когато влакът минаваше, братята ми и аз замеряхме с камъни локомотива, а огнярите се сърдеха и ни замеряха с въглища. Често събирахме по цяла кофа въглища и я носехме на мама. Сега си мисля, че можем да занесем малко камъни на вълнолома. Когато лодките наближат, ще почнем да ги псуваме и да ги замеряме с камъни. С какво могат да ни върнат рибарите? Не могат да ни замерят нито с греблата, нито с мрежите! Могат да ни замерят само със скумрии!