Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 100

Приятелите благодарно погледнаха Пайлън. Те знаеха, че неговият остър ум е изчерпал всички други възможности. Но да се види погребението беше само половината от въпроса, дори по-малко от половината. Много по-съществено бе те да бъдат видени. Но повече от това не можеха да направят.

— Оттук трябва да извадим поука — каза Пайлън. — Туй трябва да си го имаме наум — винаги да имаме по един хубав костюм подръка. Човек не знае какво може да му се случи.

Тук те престанаха да говорят, но знаеха, че не са направили нищо. Цялата нощ скитаха из града. Имаше ли градина, чиито най-хубави цветя да не бяха ограбени? Имаше ли дърво, чиито цветове да останат здрави и читави? На заранта цяла планина най-красиви цветя от най-красивите градини в Монтерей почти покри ямата в гробищата, която щеше да погълне тялото на Дани.

Не винаги природата раздава очарованията си с добър вкус. Ето например преди Ватерло е валял дъжд, а десетметрова снежна покривка паднала по пътя на Донеровата група. Но този петък се случи хубав ден. Слънцето изгря, сякаш бе ден за екскурзия. Чайките летяха през усмихнатия залив към фабриките за рибни консерви. Рибарите заеха местата си по скалите в очакване на прилива. Аптека „Палас“ спусна тентовете си, за да пази от химическото въздействие на слънцето червените шишета с топла течност, които стояха по витрините. Мистър Мачадо, шивачът, сложи бележка на прозореца: „Връщам се след десет минути“, и се прибра в къщи да се преоблече за погребението. Пристигнаха трима риболовци с мрежи, натоварени със сардини. Луи Дуарте боядиса лодката си и я прекръсти от „Лолита“ на „Трите братовчедки“, Джейк Лейк, полицаят, спря един автомобил от Дел Монте, за да глоби шофьора, после го пусна и си купи пура.

Това беше просто загадка. Как можеше в такъв ден животът да продължи своя глупав ход? Как можеше Мами Джексън да мие тротоара? Как можеше Джордж У. Мърк да пише своето четвърто и най-гневно писмо до водоснабдителите в общината? Как можеше Чарли Марш да е пак така свински пиян, както всякога? Това беше светотатство. Това беше поругание.

Приятелите на Дани тъжно се събудиха и станаха от пода. Леглото на Дани беше празно. То приличаше на офицерски жребец без ездач, който следва господаря си към неговия гроб. Дори Големия Джо Портаджи не отправи завистлив поглед към леглото на Дани. Слънцето възторжено изгря през прозореца и хвърли върху пода нежните сенки на паяжините.

— Дани обичаше такива сутрини — каза Пайлън. След като посетиха дерето, приятелите седнаха за малко на верандата, за да почетат паметта на своя приятел. Те предано си припомниха неговите добродетели. Предано забравиха неговите слабости.

— А беше много силен — каза Пайлън. — Беше силен като муле. Можеше да вдигне цяла бала сено.

Разказваха си малки историйки за Дани, за неговата доброта, за неговата смелост, за неговото благочестие.

И твърде скоро настъпи време да тръгнат за черква, да застанат на отсрещната страна на улицата в дрипавите си дрехи. Те тайно се изчервяваха, когато по-щастливите хора влизаха в черква, облечени толкова хубаво и обилно ухаещи на одеколон. Приятелите слушаха музиката и пискливото жужене на църковната служба. От своя наблюдателен пункт те видяха как пристига кавалерията и оркестърът със заглушени барабани, и стрелковият взвод, и лафетът, впрегнат в три чифта коне, с ездач на всеки ляв кон от чифтовете. Тъжният тропот на подкованите коне по асфалта отчаяно прониза сърцата на приятелите. Те безпомощно гледаха ковчега, сложен на лафета, и знамето, нагънато върху него. Офицерът свирна със свирката си, дигна ръка и посочи напред. Ескадронът се раздвижи, стрелците поставиха пушки при нозе. Барабаните биеха с техния бавен, сърцераздирателен ритъм. Оркестърът свиреше траурния си марш. Лафетът тръгна. Хората величествено завървяха след него, мъжете изправени и строги, жените леко повдигнали полите си над незаличимите следи, оставяни от кавалерията. Всички бяха там — Корнилия Руис, мисис Моралес, Галвес, Торели и дебелата му жена, мисис Палочико, предателят Тито Ралф, Сладура Рамирес, мистър Мачадо, всеки, който бе свързан с нещо с Тортила Флет, и всички други — бяха там.