Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 21

Текстът беше доста простоват и объркан — наивен опит на един моряк за хронологичен опис на минали събития — и целеше да проследи последното ужасно пътуване ден по ден. Няма да се опитвам да предавам дословно неговия неясен и многословен разказ, но ще преразкажа същността му дотолкова, че да разберете защо звукът на вълните разбиващи се о страните на кораба ни започна да ми се струват тъй непоносим, та трябваше да натъпча памук в ушите си.

Слава Богу, Йохансен далеч не е знаел всичко, макар че е видял града и Съществото, но аз никога повече няма да спя спокойно като знам какви чудовища се промъкват непрестанно във времето и пространството, както и че в морето лежат скверни нечестиви пришълци от древните звезди, чиито верни поклонници са готови и нетърпеливи да ги пуснат на свобода веднага щом следващото по-сериозно земетресение отново издигне чудовищния им град от вълните.

Пътуването на Йохансен започнало точно, както той го описал пред вице-адмиралтейството. „Ема“, натоварен с баласт, отплавал от Оуклънд на 20 февруари и понесъл пълната сила на бурята, породена от земетресението, което трябва да е издигнало от морското дъно ужасите, изпълващи човешките сънища. Екипажът вече бил възстановил контрола си над кораба и той напредвал успешно, когато „Зорки“ ги пресрещнал на 22 март. В текста ясно се усещаше колко помощник-капитана е съжалявал за обстрелването и потопяването на „Ема“. За смуглите дяволопоклонници на „Зорки“ той беше писал с ужас. Те му се сторили тъй ненавистни и отвратителни, че унищожението им изглеждало задължително и Йохансен така и не разбрал защо при разпитите по време на разследването към него се отнесли тъй строго. След като водени от любопитство моряците от „Ема“ под командването на Йохансен продължили по курса си с пленения кораб, те забелязали огромен каменен стълб, който се издигал от морето и в 47° 9′ северна ширина и 123° 43′ западна дължина се натъкнали на тинеста, покрита с водорасли брегова ивица, върху която били разположени гигантски постройки и, която е представлявала ни повече, ни по-малко самата същност на основната заплаха за Земята — кошмарният гробищен град Рлайа, който е бил построен в невъобразимо древни епохи предшестващи човечеството от огромни страховити същества, дошли тук от тъмните звезди. Там, скрити в хлъзгавите си зеленикави саркофази лежат Ктхулу и ордата му, които отново след безкрайни векове са могли да разпръскват страха, населил сънищата на чувствителните хора и призовал поклонниците да се призоват на помощ, за да ги освободят и възстановят силата им. Йохансен, разбира се, не е имал представа за това, но Бог знае, че съвсем скоро видял повече от достатъчно.