Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 19

На 1 март — или 28 февруари ако вземем предвид 180-ти демаркационен меридиан — има буря и земетресение; „Зорки“ и отвратителният му екипаж незабавно отпътуват в морето, сякаш са получили нетърпяща възражение заповед; в същото време от другата страна на Земното кълбо поети и художници са започнали да сънуват странни влажни циклопски градове, а млад скулптор под въздействие на съня си е изваял злокобният Ктхулу. На 23 март екипажът на „Ема“ акостира на неизвестен остров, където шестима мъже се прощават със живота си, докато сънищата на артистичното съсловие стават все по-ярки и се изпълват с мрачното усещане за преследване от страховито и злонамерено гигантско чудовище; в същото време един архитект обезумява, а младият скулптор изпада в състояние на делириум! А какво да кажем за бурята на 2 април — датата, на която всички знаменателни сънища за гигантските усойни градове изчезват, а Уилкокс излиза незасегнат от странната си треска? Как да приемем всичко това, особено като се имат предвид твърденията на стария Кастро за Древните Пришълци от Звездите, които сега почиват под водите, но чието царство ще се завърне, за техните верни поклонници и за властта на Древните над човешките сънища? Нима се бях изправил пред космически ужас непоносим за, който и да било човешки ум? Ако е така, той ще си остане ограничен в човешкия ум, понеже по някакъв начин 2 април беше поставил край на чудовищната заплаха, надвиснала над човешките души, каквато и да е била тя.

Същата вечер, след като цял ден бях разпращал и получавал телеграми и бях уреждал пътуването си, се сбогувах с домакина си и се качих на влака за Сан Франсиско. Отне ми по-малко от месец да стигна до Дандин, но открих, че там разполагат с малко информация за странните поклонници, които прекарваха времето си из моряшките кръчми. По брега се срещат твърде много изпаднали нещастници, та някой да им обръща специално внимание. Все пак, споменаваше се едно пътуване, което тези метиси са направили навътре в сушата наскоро, когато от далечните хълмове приглушено са се дочували барабани и са се провиждали червеникави пламъци. В Оуклънд научих, че след повърхностно и безрезултатно разследване, Йохансен, чиято руса до скоро коса била напълно побеляла, се върнал в Сидни, продал жилището си на улица Уест и отплавал заедно с жена си за стария си дом в Осло. Що се отнася до разтърсващото му изживяване, той не споделил с приятелите си нищо повече, от онова, което казал на следователите от Адмиралтейството и, затова те не можаха да ми помогнат с нищо друго, освен да ми дадат адреса му в Осло.