Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 22

Предполагам, че над водата се е подала единствено малка част — увенчаната с монолит злокобна цитадела, в която е бил положен Ктхулу. Но като си помисля колко повече е останало скрито под повърхността ми се ще още сега да сложа край на живота си. Йохансен и неговите хора били смаяни от вида на този воден Вавилон на стари демони и трябва веднага да са се досетили без нужда от разяснение, че такова нещо не принадлежи нито на този, нито на който и да било разумен свят. Редовете изписани от Йохансен са болезнено пропити от удивлението пред невероятния размер на зеленикавите каменни блокове, пред главозамайващата височина на издялания монолит и стъписващата прилика между колосалните статуи и фигурата със странно изображение открита в ковчеже за ценности на „Зорки“.

Йохансен не е бил запознат с футуризма, но е постигнал нещо много близо до него в описанието си на града, понеже вместо да описва конкретни сгради или структури, той говори само за впечатления, различни перспективи и каменни повърхности, тъй огромни, че не биха паснали никъде в нашия свят и покрити с отвратителни нечестиви образи и писмена. Споменавам тези различни перспективи заради нещо, което Уилкокс беше казал за страшните си сънища. Той твърдеше, че геометрията на сънувания свят изглеждала необичайна, не Евклидова, странна съвкупност от сфери и измерения, различни от нашите. И ето, че един необразован моряк е усетил същата нередност докато се е взирал в ужасната реалност.

Йохансен и хората му акостирали на стръмния тинест бряг на този чудовищен Акропол и несигурно се изкатерили по хлъзгави титанични каменни блокове, които никой смъртен не може да е използвал като стълба. Дори самото слънце в небето изглеждало различно, изкривено от поляризиращите светлината изпарения издигащи се от това прогизнало морско извращение. От безумната, невъзможна за възприемане перспектива на дяланите камъни — там където в един момент се виждала вдлъбнатина, в следващия погледът разпознавал изпъкналост — лъхала неясна заплаха и злокобно напрежение.

Още преди да били видели нещо повече от влажни камъни и водорасли, изследователите на новопоявилия се остров били обхванати от страх. Всеки от тях с радост щял да избяга, ако не се опасявал, че ще си спечели презрението на останалите и все пак никой не показал особен ентусиазъм докато търсели, както се оказало напразно, някакъв дребен артефакт, който да отнесат със себе си.

Първият, който изкачил подножието на монолита бил португалецът Родригез и при вида на гледката, разкрила се пред него той надал вик. Останалите го настигнали и с любопитство се заели да разглеждат огромната изсечена врата с барелеф, изобразяващ вече познатата комбинация то сепия и дракон. Според Йохансен изглеждала като врата на обор и всички били убедени, че е точно врата заради богато украсените прагове и каса, които я обграждали, но не могли да преценят дали е легнала хоризонтално като капак на пода или е полегата като външна врата на изба. Както Уилкокс беше заявил по-рано — цялата геометрия на онова място била погрешна. Човек дори не можел да бъде сигурен дали морето и земята са в хоризонтално положение и затова, отнесено към тях, положението на всички други обекти изглеждало призрачно променливо.