Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 20

След това заминах за Сидни, където проведох безрезултатни разговори с моряци и членове на вице-адмиралтейството. На Обиколния Кей в залива Сидни видях „Зорки“, който беше продаден и сега служеше за търговски цели, но нямаше какво да науча от мълчаливата му грамада. Статуетката на приведена фигура състояща се от глава на сепия, драконово тяло, люспести криле и изписан с йероглифи пиедестал беше запазена в Музея в Хайд парк и аз имах възможност дълго и подробно да я изучавам. Установих, че тя е фино и вилколепно изработена, но обвита в дълбока тайнственост и необикновена странност, отнасящи се, както до вида й, така и до нейния материал, и също толкова антична, колкото по-малкото изображение, което разглеждах при Леграс. От куратора на музея разбрах, че геолозите обявили тази скулпура за пълна загадка, понеже се кълнели, че никъде по Земята не може да се намери такъв камък. При тези думи, аз потръпнах, защото в мен изникна спомена за онова, което стария Кастро беше разказал на Леграс за Древните: „Те са дошли от звездите и са донесли със себе си своите изображения“.

Разтърсен и изпълнен с решителност, каквато не подозирах, че притежавам, реших да посетя помощник-капитан Йохансен в Осло. Отплавах първо за Лондон, а от там веднага се качих на друг кораб за норвежката столица и в един есенен ден акостирах на кокетния кей в сянката на Егберг. Открих, че адресът на Йохансен се намира в стария град на крал Харолд Хаардрада, където бяха запазили паметта за името „Осло“ през вековете когато на великият град било наложено името „Кристиана“. Наех такси, за да стигна до адреса и с разтуптяно сърце почуках на вратата на спретната стара сграда с гипсова фасада. Вратата отвори облечена в черно жена с тъжно изражение и предизвика у мен дълбоко разочарование, когато на неуверен английски ми каза, че Йохансен вече не е между живите.

Съпругата му ми обясни, че той починал скоро след завръщането им в Норвегия, понеже морските му преживелици от 1925 г. го съсипали. Дори на жена си Йохансен не разказал какво се е случило по-подробно, но оставил дълъг ръкопис, съдържащ „технически въпроси“, както ги нарекъл той. Текстът бил написан на английски, явно за да спести на жена си неприятностите, които прочитът на текста би й донесъл. Докато се разхождал по тясна алея блико до Готенбургския док, тежка връзка книжа, падаща от един тавански прозорец, го ударила и съборила. Двама индийски моряци веднага му се притекли на помощ, но докато болничната кола пристигне, той вече бил мъртъв. Лекарите не открили никаква очевидна причина за смъртта и я отдали на проблеми със сърцето и обща слабост на организма. В онзи момент вече усещах как в мен се промъква злокобен страх, който няма да ме напусне, докато и аз не намеря смъртта си — „случайно“ или по друг начин. Успях да убедя вдовицата, че връзката ми с техническите въпроси, описани от съпруга й е достатъчна, за да получа достъп до ръкописа му. Отнесох го със себе си и почнах да го чета на кораба за Лондон.