Читать «Зовът на Ктхулу ((Открито сред книжата на покойния Франсис Уейлънд Търстоун от Бостън))» онлайн - страница 17

III. Безумие в морето

Ако някой ден добрият Бог реши да изпълни една моя молба, бих помолил да заличи напълно резултата от една чиста случайност, поради която погледът ми попадна на хвърчащ лист хартия, с който беше застлана една полица. Листът не беше нещо, на което бих се натъкнал в нормалното си ежедневие, понеже беше от стар брой на австралийско списание — Сидни Бюлетин от 18 април, 1925 г., който беше убягнал от вниманието дори на агенцията, която по време на проучването на чичо ми неуморно беше събирала извадки от вестници за него.

Аз самият почти се бях отказал от изследването на това, което Професор Ангъл наричаше Култът към Ктхулу и гостувах в Патерсън, Ню Джързи на приятел учен-уредник на местен музей и изтъкнат минералог. Един ден, докато разглеждах допълнителните образци, разположени по рафтовете на една задна стая, служеща за склад в музея, погледът ми бе привлечен от странна снимка в едно от старите издания, с които беше застлан рафтът под образците. Това беше споменатият Сидни Бюлетин, който беше попаднал у приятеля ми вероятно защото той имаше партньори и сподвижници на всяко място по света, за което може да се сетите. А изображението представляваше фотогравюра на отвратителна каменна фигура почти идентична с онази, намерена в блатата от Леграс.

Нетърпеливо разчистих листа от ценните образци, които го затискаха, и го разгледах подробно. За мое разочарование материалът не беше особено обемен, но това което той загатваше беше от невъобразимо значение за моето губещо почва проучване, така че аз внимателно го откъснах, за да се заема незабавно с него. Той гласеше:

ТАЙНСТВЕН ИЗОСТАВЕН КОРАБ НАМЕРЕН В ОТКРИТО МОРЕ

„Бдителен“ пристига с повредена новозеландска бойна яхта на буксир. На борда открити един оцелял и един мъртвец. Разказ за отчаяна битка и смърт в морето. Спасеният моряк отказва да сподели подробности за странните събития. В негово притежание е открит странен идол. Предстои разследване.

Товарният кораб „Бдителен“ на компания Морисън, отпътувал от Валпараизо, влезе тази сутрин в кея си на Пристанище Дарлинг, теглейки на буксир повредената тежко въоръжена парна яхта „Зорки“ от град Дандин, Нова Зеландия, която е била забелязана на 12 април в точка с координати южна ширина 34° 21′ и западна дължина 152° 17′ с един мъртвец и един оцелял на борда.

„Бдителен“ е отпътувал от Валпараизо на 25 март и на 2 април се е отклонил доста на юг от курса си, поради изключително тежки бури и гигантски вълни. Бедстващият кораб е бил забелязан на 12 април. На пръв поглед корабът изглеждал изоставен, но по-късно на борда му са намерени един оцелял в състояние на делириум и тяло на мъж, мъртъв от около седмица. В ръцете си оцелелият стискал с все сила ужасен каменен идол от неизвестен произход, дълъг около 30 см, за чиято природа учените от университета в Сидни, Кралското общество и Музея на улица Колидж изказват единствено пълно объркване. Оцелелият мъж твърди, че намерил предмета в каютата на яхтата в малка съвсем обикновена резбована кутия за ценности.

След като дойде на себе си този мъж разказа изключително странна история за пирати и кърваво сражение. Името му е Густав Йохансен, норвежец, човек нелишен от интелект, който е служил като втори помощник-капитан на двумачтовата шхуна „Ема“ от Оуклънд, отплавала за Калао на 20 февруари с единадесетчленен екипаж. Според него „Ема“ е била забавен и отпратен доста на юг от курса си заради голямата буря на 1 март. На 22 март в точка със северна ширина 49° 51′ и западна дължина 128° 34′ се натъкнали на „Зорки“, управляван от странно и зловещо изглеждащ екипаж от хаитяни и метиси. На капитан Колинс било наредено незабавно и безапелационно да обърне кораба си обратно, което той отказал. Веднага след това без никакво предупреждение странният екипаж започнал яростно да обстрелва шхуната с тежките медни оръдия, съставляващи част от въоръжението на яхтата. Според оцелелия, мъжете от „Ема“ отговорили на атаката и, макар шхуната да почнала да потъва заради попадения под ватерлинията, те успели да достигнат вражеския кораб и да го вземат на абордаж. При това влезли в схватка с дивия екипаж на палубата на яхтата и били принудени да ги избият, имайки известно числено превъзходство, понеже противниците се биели отчаяно и свирепо, макар да били доста непохватни.

Трима от екипажа на „Ема“ били убити, включително капитан Колинс и първи помощник-капитан Грийн. Останалите осем, под командването на втори помощник-капитан Йохансен продължили с пленената яхта по курса, по който се движели с „Ема“, за да видят дали е имало някаква причина да им наредят да се върнат. На следващият ден, както изглежда, са достигнали и акостирали на малък остров, макар да не е известно такъв да съществува в тази част на океана. Неизвестно как на брега на този остров шестима от мъжете загинали. Йохансен говори по този въпрос с нежелание и споменава единствено пропадането им в каменна пропаст. По-късно той и още един член на екипажа успели да се върнат на яхтата и се опитали да я управляват, но изгубили контрол и се залутали след бурята на 2 април. Мъжът не помни почти нищо от онзи момент до спасяването си на 12 април. Не помни дори кога другият мъж — Уилиям Брайдън е починал. За смъртта на Брайдън няма очевидни причини, но се предполага, че се дължи на превъзбуда или измръзване. Телеграфни съобщения от Дандин ни уведомяват, че там „Зорки“ е добре познат исландски търговски кораб с крайно лоша репутация по бреговата линия, притежаван от любопитна група метиси, чиито чести нощни посещения до горите озадачавали мнозина. Изглежда „Зорки“ е отплавал много набързо веднага след голямата буря и земетресението на 1 март. Според кореспондента ни в Оуклънд, „Ема“ и екипажът му се славели с отлична репутация, а Йохансен е изевстен като въздържан и трезв човек. Адмиралтейството ще назначи разследване по въпроса, което ще започне утре, при което ще бъдат положени всички усиля да се убеди Йохансен да говори по-свободно, отколкото до момента.