Читать «Цветът от Космоса» онлайн - страница 6

Разбира се, аркхамските вестници вдигнали голям шум около произшествието и университетското участие в него. Редакторите им идвали да вземат интервюта от Наюм Гарднър, пристигнал дори репортер на един всекидневник от Бостън и фермерът бързо се превърнал в местна забележителност. Бил на около петдесет години, мършав и добродушен; заедно с жена си и тримата си сина се изхранвал от нивите в долината. Често се срещал с Ами, съпругите им си ходели на гости и Ами го бе запомнил само с добро. Твърде горд от спечелената местна слава, през следващите седмици Наюм често разказвал за небесния камък. Юли и август били много горещи и той косял упорито четирите хектара ливада оттатък Чапмановия ручей. Работата го изморявала повече от друг път и Наюм си казвал, че почват да му натежават годините.

После дошло време за жътва и бране на плодовете. Ябълките зреели бавно и Наюм се кълнял, че никога не е виждал такова изобилие в овощните си градини. Плодове с феноменални размери и необикновен блясък отрупвали клоните толкова нагъсто, че стопанинът поръчал още няколко бъчви за бъдещата реколта. Но когато узрели, той преживял тежко разочарование — въпреки цялото им великолепие и измамна сочност, нито един не ставал за ядене. Към чудесния вкус на ябълките и крушите се примесвала отвратителна горчивина, тъй че още първата хапка пораждала погнуса. Същата беда сполетяла пъпешите и доматите и Наюм с болка на сърцето разбрал, че реколтата му е загубена. Схващайки веднага връзката между двата случая, той заявил, че метеоритът е отровил почвата, и се благодарял на Бога, че по-голямата част от нивите са нагоре по склона, близо до пътя.

Зимата подранила и била много студена. Ами срещал Наюм все по-рядко и забелязал, че съседът му изглежда угрижен. Цялото семейство се откъсвало от света — почти не посещавали църковните служби и селските празници. Никой не можел да си обясни причината за тази затвореност и меланхолия, ала всички обитатели на фермата неколкократно признавали, че не са добре със здравето и усещат неясен смут. Наюм бил по-точен, като споделял, че го тревожат някои следи в снега. Ставало дума за обичайните дири на катерички, зайци и лисици; угриженият фермер обаче се кълнял, че има нещо странно във формата и разположението им. Не споменавал подробности, но изглежда смятал, че не подхождат нито на анатомията, нито на навиците на тия животни.

Ами не обръщал внимание на подобни приказки, докато не му се случило една нощ на връщане от Кларкс Корнър да мине пред къщата на Наюм с шейната си. В лунната светлина видял как един заек пресича пътя и прекомерно дългите скокове на зверчето не се понравили нито на Ами, нито на коня. Всъщност само твърдата му ръка попречила на коня да се разбеснее. От тази вечер Ами се вслушвал по-внимателно в разказите и се питал защо ли сутрин кучетата му изглеждат толкова потиснати — вече почти не смеели да лаят.