Читать «Цветът от Космоса» онлайн - страница 10

През септември растителността бързо се разпаднала на сивкав прах; Наюм се изплашил, че дърветата може да загинат преди почвата да се изчисти от отровата. В пристъпи на буйство жена му крещяла тъй страшно, че той и синовете му живеели в постоянно нервно напрежение. Отбягвали да се срещат със съседите, а когато отново започнала учебната година, децата предпочели да си останат у дома. При едно от редките си посещения Ами открил, че водата от кладенеца вече не е добра за пиене. Имала някакъв неопределен противен вкус, нито блудкав, нито солен, и Ами посъветвал приятеля си да издълбае нов кладенец, докато почвата се възстанови. Наюм обаче не се вслушал в съвета, защото вече бил безразличен към странните и неприятни събития. И той, и синовете му продължили да пият замърсената вода със същата механична апатия, с която предъвквали оскъдните си, зле сготвени обеди и вършели неблагодарната селска работа. Изпълвала ги тъпа покорност, сякаш крачели в някакъв друг свят между две редици безименни стражи към неминуема и добре позната гибел.

Тадеус полудял през септември, след едно ходене до кладенеца. Бил отишъл натам с кофа, а се завърнал без нея, като крещял, жестикулирал, от време на време се заливал в безумен смях и тихичко бъбрел за „цветовете, които мърдат долу във водата“. Двама луди в семейството вече били прекалено много, ала Наюм не губел кураж. През първата седмица оставил момчето на свобода, докато взело да се препъва и да се наранява; после го затворил в мансардната стаичка срещу майка му. Крясъците, които двамата си разменяли през вратите, ужасявали всички и най-вече малкия Мъруин; детето си въобразявало, че те разговарят на някакъв страшен, неземен език. Горкото било надарено с прекомерно въображение и тревогата му нараснала, когато останало без досегашния си любим другар в игрите.

Почти по същото време започнал да измира добитъкът. Кокошките бързо посивявали и издъхвали; съсухреното им месо воняло. Свинете затлъстели неимоверно, после изведнъж взели да се променят по отвратителен и необясним начин. Естествено, месото им било негодно за употреба и Наюм се чудел откъде да дири помощ. Нито един селски ветеринар не искал да припари до фермата, а докторът от Аркхам бил явно озадачен. Свинете също придобивали сивкав цвят и преди да умрат, буквално се разпадали на парчета, а очите и зурлите им се обезобразявали — нещо особено странно, тъй като никога не били хранени със заразени растения. Необяснима болест сполетяла и кравите. Части от телата им, а понякога и целите животни, се съсухряли уродливо; в последната фаза — завършваща винаги със смърт — плътта им посивявала и се разпадала както при свинете. Не можело да става дума за отравяне, всичкият засегнат добитък се намирал в затворени обори. Не било и вирус, предаван чрез ухапване на хищен звяр — кое нормално животно би могло да мине през здрава врата или стена? Трябвало да е естествена болест, но никой не знаел коя болест може да има тъй ужасни резултати. Когато настанало време за жътва, във фермата не останала нито една живинка — добитъкът и домашните птици измрели; една нощ трите кучета избягали и повече не се мярнали. Петте котки изчезнали много по-рано, но никой не обръщал внимание на това — мишките, изглежда, също били напуснали фермата, пък и само мисис Гарднър държала на котките.