Читать «Сън за Армагедон» онлайн - страница 4
Хърбърт Уелс
„Ти заслужаваш това — казвах аз, без да се стремя да ме чуе; — ти заслужаваш това, скъпа моя; заслужаваш и уважение, и възхвала, и всичко. Любов! За да
Като чу шепота ми, девойката се обърна.
„Ела да видиш — възкликна тя, сякаш и сега я чувам, — ела да видиш изгрева над Монте Соларо.“
Спомням си как скочих на крака и застанах до нея на верандата. Тя сложи бялата си ръка на рамото ми и посочи към огромните варовикови скали, които поруменяваха, като че оживяваха. Погледнах. Но най-напред забелязах как слънчевите лъчи обливаха лицето й, галеха очертанията на бузите и шията й. Как да ви опиша гледката, която се разкриваше пред нас? Ние бяхме на Капри…
— Бил съм там — рекох аз. — Качвал съм се на Монте Соларо и съм пил на върха vero Capri — мътна течност, подобна на ябълково вино.
— Аха! — възкликна човекът с бледото лице. — Тогава ще можете да ми кажете… ще знаете дали е било действително Капри. Защото в този живот никога не съм бил там. Позволете ми да ви го опиша. Бяхме в малка стая, спадаща към огромно множество малки стаи, много прохладни и слънчеви, издълбани във варовика, в нещо като нос високо над морето. Целият остров, знаете, представлява един огромен хотел, неописуемо сложен, а от другата страна имаше безброй плаващи хотели и огромни плаващи платформи, към които се приближаваха летящите машини. Наричаха го Град на удоволствията. Разбира се, по ваше време е нямало нищо подобно… по-право сега няма нищо подобно. Разбира се. Да, сега!
