Читать «Сън за Армагедон» онлайн - страница 18

Разказвачът млъкна внезапно.

Усетих промяна в ритъма на влака. Спирачките запищяха, вагонът заскърца и се залюшка. Този сегашен свят настойчиво се самоизтъкваше, ставаше шумен. През запотения прозорец видях огромни електрически лампи, пронизващи мъглата от високите си мачти, видях върволици гарирани празни вагони, които минаваха края мен, а след тях профуча блокпост, вдигнал съзвездието си от зелено и червено в мрачния лондонски здрач. Погледнах отново измъченото лице на човека.

— Той прободе сърцето ми. С нещо като учудване — нито страх, нито паника, а просто изумление — усетих как ме прониза, как сабята се заби в тялото ми. Знаете ли, не ме болеше. Никак не ме болеше.

Жълтите светлини на перона навлязоха в зрителното ми поле, минавайки отначало бързо, после — бавно и на края спряха рязко. Навън сновяха неясни силуети на хора.

— Юстън! — извика нечий глас.

— Нима…

— Нямаше никаква болка. Изумление и после мрак погълнаха всичко. Възбуденото, зверско лице пред мен, лицето на човека, който ме бе убил, като че се отдалечаваше. То лека-полека изчезна…

— Юстън! — крещяха гласовете навън. — Юстън!

Вратата на вагона се отвори, пропущайки поток от шумове; пред нас стоеше носач и ни гледаше. До ушите ми достигаше трясък на врати, тропот на копита на впрегнати коне, а зад всички тия неща — монотонното далечно тракане на лондонския паваж. Цял низ запалени лампи озаряваха перона от единия до другия край.

— Мрак, порой от мрак, който се разтвори, разля се и потопи всичко.

— Имате ли багаж, сър? — каза носачът.

— И това ли беше краят? — запитах аз.

Човекът като че се поколеба. После, едва чуто, отговори:

— Не.

— Какво искате да кажете?

— Не можех да стигна до нея. Тя беше там, от другата страна на храма… А после…

— Какво? — настоявах аз. — Какво?

— Кошмари — извика той, — всъщност кошмари! Боже мой! Огромни птици, които се биеха и разкъсваха помежду си.

Информация за текста

Herbert Wells

A Dream of Armageddon, 1901

Сканиране и разпознаване: ckitnik, 2010 г.

Корекция: Deliev, 2010 г.

Издание:

Хърбърт Уелс. Кристалното яйце

Редактор: Гергана Калчева

Илюстрания на корицата: Текла Алексиева

Издателство „Г. Бакалов“, Варна

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17645)

Последна редакция: 2010-10-23 15:00:00

1

Армагедон — място, където според библията ще се води последната голяма битка между доброто и злото преди деня на страшния съд; в преносен смисъл — голяма, последна или решителна война между народите. — Б.пр.

2

Vero (итал.) — истинско. — Б.р.