Читать «Икономика на свободния софтуер» онлайн - страница 8

Въвеждането на свободния софтуер в света на бизнес-печалбите е свързало с него изгодата на фирмите. Това му е дало още по-масово разпространение, и освен пряко налетите в него допълнителни ресурси, е разширило силно потребителската му база — а оттам и базата на авторите му.

3.5. Етап на спонсорството от големи фирми

До този етап свободният софтуер расте като влияние, но все още покрива много малка част от компютърния свят. Когато обаче влиянието му нараства достатъчно, за да бъде забелязан от големите акули в бизнеса, те разбират, че той може да бъде добро оръжие в техните конкурентни борби.

Това осъзнаване е стимулирано от факта, че една фирма (Майкрософт) е на практика монополист в базовия софтуер, и че реално е в състояние да принуди на каквото пожелае почти коя да е друга ИТ фирма. Под най-голяма опасност (а се твърди, че и под сериозен натиск) са големите производители на хардуер, така че те първи осъзнават изгодата от свободния софтуер като оръжие срещу монополното положение на Майкрософт. И започват да инвестират в избрани проекти на свободен софтуер големи ресурси, и като пряко финансово спонсориране и поддръжка, и като придаване на проекти към свободния софтуер.

Това е и моментът, когато свободният софтуер среща първите си сериозни врагове. До този етап той е сравнително дребен като бизнес. Използването му като оръжие в битката между големите го превръща в ключова позиция, овладяването на контрола върху която означава бизнес-оцеляване. И двете страни започват да наливат ресурси, едната в развитието му, другата в създаването на пречки пред това развитие. Ресурсите обаче не се оползотворяват симетрично.

По начало, докато бизнес-делът на свободния софтуер е твърде малък, той се държи като дизруптивна технология, атакуваща установеното. Насочените към развитието му ресурси са високопродуктивни и носят бързо разширяване на пазарния му дял. Насочените срещу развитието му ресурси обаче са не твърде ефективни, и само забавят донякъде растежа на влиянието му. С нарастването на пазарния му дял обаче това положение може да се обърне: ресурсите, насочени срещу развитието на свободния софтуер да станат по-ефективни от тези, дадени за това развитие. Този момент обаче не се очаква преди пазарният дял на свободния софтуер да наближи половината от целия пазар, а ако това стане, анти-монополистите ще са постигнали целта си.

Често се спекулира дали щеше да се стигне до такова спонсориране, ако монополът на Майкрософт не съществуваше. Отговорът е „да“. Твърде скоро самите софтуерни компании щяха да бъдат изкушени да атакуват чрез него основните продукти на свои конкуренти. А когато хардуерните компании забележеха, че този процес декомодитизира софтуера за сметка на хардуера (тоест, измества големия процент принадена стойност от софтуера към хардуера), също щяха да се включат зад сцената. Най-сетне, когато свободният софтуер придобие реално качествата на комерсиалния, и получи пълна интероперативност с него (а ако нямаше един монополист, това щеше да стане много по-рано), щяха да го вземат на оръжие и големите дистрибутори, като по-изгоден. Реално наличието на монополист изтегля началото на този етап малко по-рано, но забавя края му, и по този начин го удължава.