Читать «Икономика на свободния софтуер» онлайн - страница 9

Крайният резултат от спонсорирането на големите фирми е пак същият: нови големи ресурси, насочени към развитието на свободния софтуер. Разликата е в мащаба на тези ресурси. Това спонсориране не се очаква да намалее съществено, докато свободният софтуер не стане една от основните стоки на ИТ пазара, а може би и основната — причините, заради които го спонсорират, неизбежно водят натам. А това ще означава, че свободният софтуер реално ще е завладял света.

3.6. Етап на подкрепата от правителства

Когато свободният софтуер се наложи достатъчно, за да влезе в полезрението на правителствата (това обикновено става известно време след като започнат да го спонсорират големите фирми, и чрез тяхно лобиране), те откриват, че имат много причини също да го подкрепят по най-различни начини. Било пряко чрез средства, било чрез мандатиране, било чрез създаване на подходящи условия.

Като начало, съществуват съображенията за контролируемост и сигурност. И тук основна роля са изиграли монополното положение на Майкрософт и нежеланието им за стопроцентова откритост към клиентите. Правителствата просто са били принудени да търсят по-отворени алтернативи, които не ги поставят в такава зависимост.

Конкретните качества на Майкрософт са спомогнали за това отношение по още един начин. Те имат както огромни ресурси, така и навика да лобират за целите си без подбор на средствата, а това не харесва на никоя служба за държавна сигурност (освен, естествено, на американската). Така че противостоенето на Майкрософт на много места се възприема като грижа за националната сигурност.

Най-сетне, много държави с потенциал да развият софтуерна индустрия търсят пробивността на свободния софтуер, за да създадат условия за развитие на местни софтуерни центрове, и по този начин да подпомогнат развитието на икономиката си.

Като цяло, спонсорството от правителства не винаги налива пряко големи ресурси в развитието на свободен софтуер, но създава условия ресурси да бъдат пренасочени отдругаде там. И това обикновено идва в момент, когато свободният софтуер вече е завоювал позиции и има влияние, и създаването на нови ресурси, които да имат значителен спрямо обема му размер, е трудно. Чрез това спонсорство свободният софтуер започва пряко да подяжда и подкопава развитието на затворения.

3.7. И отново етап на хобистите.

Описаните дотук етапи още не са завършили. Когато това стане обаче, свободният софтуер ще разполага с огромна база от потребители — и, като следствие, с огромна база от автори. Вероятно всичкият основен софтуер на света ще бъде свободен, или като минимум ще има свободни аналози.

Принос ще има и това, че технологиите за програмиране стават все по-лесни. Преди години хора, които не можеха и да си представят да пишат бинарен код на ръка, се справяха чудесно със С и Паскал. Днес такива, за които С или Паскал са черна магия, нямат проблеми със скриптове и макроси, или с програми за визуален дизайн. Утре създаването на софтуер вероятно ще е и още по-лесно — и по-разпространено.