Читать «Икономика на свободния софтуер» онлайн - страница 10

Тук и възниква проблемът с количеството софтуер. Нека дам една аналогия. Допреди 15 години основният проблем при търсене на информация за нещо беше как да я открием изобщо. Сега, благодарение на Интернет, е как да не се удавим в нея… В ситуацията със свободния софтуер се очертава същия прелом. Проблемът вече ще е не как да намерим свободен софтуер за това, което ни интересува, а как да изберем измежду всичкия наличен.

Да, това няма да е малък проблем — но другият, как да се подсигурят достатъчно ресурси за развитие, ще бъде решен. Желаещите да предоставят ресурси, дори само като хоби, вероятно ще превишават реалната необходимост на големия процент от хората за софтуер. Дори ако фирмите и правителствата прекратят спонсорирането и подкрепата си, свободният софтуер ще е в състояние да издържи удара, и да продължи да задоволява потребностите на повечето от човечеството, опирайки се единствено на труда на хобистите.

4. Потенциалното бъдеще

Стигне ли се до етапа на масовия хобизъм, се намесва един важен елемент. С всяка година, все повече от стойността на стоките около нас е стойност на софтуер. Новите коли се управляват от компютри — чипче със софтуер. Новите перални, телевизори, уредби… Също и новите петролни рафинерии — през което софтуерът рефлектира и в цената на бензина. Новите електростанции, новите машини за производство на каквото и да било…

За много стоки или услуги засега процентът цена на софтуер е нищожен, но в бъдеще ще расте. В същото време, заради подобряването на автоматизацията, процентът цена на реален материален елемент ще намалява. А с нея и цената на стоките като цяло — при достатъчно разпространение свободният софтуер е на практика безплатен. Той се оказва дизруптивна технология не просто в рамките на информационните технологии, а в рамките на икономиката като цяло.

И нещата надали ще се ограничат в рамките на софтуера. Чрез принципите, на които се създава той, вече успешно се проектират евтини и висококачествени материални стоки. Дизайнът, схемата и устройството на всяка една промишлена стока или услуга са точно така информационна технология, както софтуерът, и се подчинява на същите принципи. Така че нищо чудно скоро да имаме свободен дизайн, свободна архитектура, свободно инженерство, и какво ли още не. Още цял ред дизруптивни технологии, покриващи все повече от разходите по производството на стоки. Защото всеки един разход за производство е в крайна сметка разход за човешки труд — а свободните принципи го оптимизират и силно повишават ефективността му.

Всъщност, общото в тези технологии, което и е дизруптивно не от вчера, е свободата. Същата тази свобода, която бива наричана от противниците на свободния софтуер „безсмислено религиозно и идеологическо понятие“. И която, както видяхме, за техен ужас доказва предимствата си на практика в икономиката, и ги побеждава на техен терен. Не й е за пръв път — тя е извела хората от пещерите, тя е превърнала робовладелството в история, тя е отхвърлила феодалните порядки. Сривала е неведнъж системи, по-страховити и вечни наглед от сегашните. Звучи натруфено, нали? Но е истина… И сега ще спечели. Така е устроен светът.