Читать «Икономика на свободния софтуер» онлайн - страница 6

3.2. Етап на хобистите

През този етап софтуерът вече е бизнес. За немалко програмисти обаче работата е и удоволствие, и те пишат програми и техни модули и извън служебните си задължения. Принципът „всичко, което създадеш, докато имаш договор с нас, е наше“ още не е бил на мода, така че тези „странични“ програми са принадлежали на авторите си. Това е и икономическата движеща база на този етап — хобизмът.

Някои от авторите са криели делото си. Също така, в началото на етапа мрежите от типа на Интернет са били недостатъчно развити, и това е ограничавало общуването и обмяната. Други автори обаче споделяли програмите си. И когато Интернет станал по-популярен, предоставил възможността за обмяна на софтуер, свободен за всекиго.

С разпространяването на Интернет и на компютрите броят на пишещите свободен софтуер е растял. За много това се превърнало в начин за себедоказване, в увлекателно състезание. Това привлякло още ресурси към създаване на свободен софтуер. А когато някои от авторите започнали да се кооперират, за да могат да напишат по-големи програми, се създали първите свободни софтуерни проекти.

А тези проекти създали елемент, непознат дотогава в свободния софтуер — социалният. Участниците в тях започнали да осъзнават свободата на софтуера като цел и мисия, и себе си като участници в едно ново, различно общество. Този социален елемент стимулирал силно създаването на свободен софтуер, по много и най-различни начини. Тогава например са били утвърдени и приети първите лицензи за свободен софтуер.

3.3. Етап на потребителите

Предишният етап е създал базата от програмисти и групи, способни да реализират по-големи софтуерни проекти. Резултатът от тях са първите програми, реално използваеми за потребителски, не-хакерски цели.

Като свободни, тези програми са били най-често и безплатни. Така че са получили добър прием в един свят на комерсиален, скъпо платен софтуер. Повечето обаче са били писани като за стандартния компютърджия — тоест, трудни за употреба от обикновените потребители. И потребителите са го усещали.

Някои от тях обаче били и програмисти, или имали услужливи или подчинени програмисти наоколо. Те спомогнали свободннят софтуер да започне да става по-лесен, удобен и използваем за средния потребител. И тъй като потребителите са много повече от авторите, приносът им скоро е надминал този на класическите хобисти. Също, той е мотивиран не от хобизъм, а от желание софтуерът да бъде по-удобен и полезен за работа. Това е моментът, когато свободният софтуер се превръща икономически от чист консуматор на ресурси в производител.

Пак на този етап, освен много по-широката популярност сред програмистите свободният софтуер спечелил подкрепата и на много непрограмисти — художници, автори на документация, преводачи и т.н. Това подобрило допълнително потребителските му качества.