Читать «Гайдите на бай Добрин» онлайн - страница 2

— Спокойно, Методи, няма да те накажем. Защо не я понапънеш малко?

— Изотвън не може, трябва отвътре да се блъсне! Преди две години така беше заклинила пералнята в кожните, тя е същата като нашата, и майсторите цялата я разглобиха, за да я освободят. А нашата е взидана в стената, няма как! Загазихме…

Усмихнах се. Тук мозъкът ми почваше съвсем да мухлясва — време беше да го поразмърдам. Хвърлих поглед на трансформаторчето на радиото — правотоково. Изключих го от контакта и от апарата.

— Докторе бе, туй защо ти е?

— Ей сега ще избием изотвътре вратата на пералнята с него. — Взех и една солничка от масата и заслизах надолу. — И с йозе от микробиологията — би ли претичал да ги помолиш да ти дадат за малко едно?… Спокойно, не съм мръднал… Сериозно, не се шегувам. Ще видиш.

Свалих филтъра на пералнята, изсипах солта на свитата си длан, подложих я на отвора и духнах солта вътре в казана. След това оголих жичките на трансформаторчето и ги пъхнах в отвора, като внимавах да са раздалечени и да не допират метала. Поставих по ръбовете на отвора смачкано найлоново пликче, да уплътни, и прихлупих обратно филтъра. Отвъртях крана, който пълнеше пералнята, изчаках да се влеят десетина литра, колкото да покрият щръкналите в казана жички, и включих трансформаторчето. От филтъра едва капеше — чудесно.

След малко откъм стълбите се чуха стъпки. Методи държеше с два пръста йозето, и ме гледаше, все едно съм особено опасен луд:

— Докторе бе, това ли искаш? С него калта от ушите си не можеш изчопли, да ме прощаваш. Я го какво е нежно…

— Спокойно… — Петстотин милиампера, ако вярвам на надписа на трафчето. При стандартна ефективност на електролизата към шейсетина процента в разтвор със сол, излиза по около седемдесетина милимола водород и трийсет и пет кислород. Двайсетина процента за загуби през недобре уплътнената врата, водородът е доста течлив. Ако за избиването й са нужни към хиляда и двеста нютона тласък, при специфична енергия на съединяването на водорода и кислорода… Грубо идеше към петнайсетина минути. Сега само да прикрепя йозето на върха на една пръчка, че водородът ще е чак в горната част на казана. Ама пръчка в пустото мазе никъде…

— Докторе, да щеш туй? — сепна ме глас. Не бях забелязал кога бай Добрин е слязъл и се е приближил. Сините му очи ме гледаха изпитателно, и по устните му играеше лека усмивка. В ръката му имаше дълъг и дебел тел, и парченце жица.

За каквото и да ги беше донесъл, щяха да ми свършат работа. Взех ги и привързах йозето на върха на тела, с платиненото ухо нагоре. Погледнах си часовника — течеше шестнайсетата минута. Изключих трафчето, свалих си престилката, сгънах я и омотах с нея дръжката на вратата на пералнята.

— Идете двамата ей там, зад ъгъла, и чакайте. Ще има малко пуф, колкото да отвори вратата.

Бай Добрин тръгна към ъгъла и задърпа след себе си окончателно шашнатия Методи. Изчаках ги да се скрият, свих се до пералнята така, че да не съм на пътя нито на вратата на пералнята, нито на отвора на филтъра. Отхлабих капака му, изчаках водата да изтече, отворих го, издърпах пликчето и жичките на трафа, и пъхнах тела с йозето. Правилно бях предположил — имаше кривки, докато влезе в казана, нямаше да мога да прокарам запалена клечка през тях.