Читать «Гайдите на бай Добрин» онлайн - страница 6

— Хм… Въздухът излиза ту от едната, ту от другата… Ха! Че това е въздушно-струен осцилатор!

— А вържа ли още две свирки, ей такава и ей такава, и първата тукато, па другата тамоте? И те тая дупка я вържа с маркуче с тая, тая с тая, па тая само я затапя с палеца?

Не можех да разбера за какво служи нещото в ръцете на бай Добрин, но беше интересно. Въздушната струя излизаше на равни интервали последователно през четири от дупките, и ги редуваше без спиране.

— А ако оттапя палеца?

Внезапно редът на излизане се промени — втора, четвърта, първа, трета. И пак, в затворен цикъл.

— Хм… Бай Добрине, за какво ти е това?

— Ако ти го покажа, ама не стискам гайдата, мож ли каза от кои дупки как ще духа? — Той бързо размести две от свирките. — Тъй?

Опитах се да проследя как ще се регулира въздушната струя, но бързо загубих сметка. Просто не успявах да запомня всяко управление, и да преценя забавянията.

— Няма да можеш — поклати глава бай Добрин. — Пробвай с маймунарията. Опитах още два-три пъти, кипна ми и се лепнах на компютъра. Ако опишем всяка от свирките като комбиниран забавителен тригер, и направим четири масива — с разположенията на дупките, с дистанциите им, с входовете и с изходите, трябва да мога да опиша нещата програмно…

— Ще духа на прекъсвания от тази дупка тук, а между прекъсванията ще духва ту от ей тази, ту от тази, ту от тази, в този ред. Нали?

Бай Добрин притисна мяха. Опипах дупките. Бях улучил ритъма, но не и поредността.

— Чакай малко, мисля че хванах къде ми е бъга в програмата… Сега?

Този път стана перфектно. Бай Добрин отново размести свирките — програмата ми отново даде правилен резултат. След третото разместване пак хванах грешка, но след като я оправих, заработи желязно. Дори когато всички свирки бяха свързани, и последователността на струите започна да се повтаря веднъж на повече от трийсет такта, компютърът пак я предсказа абсолютно точно.

— Доволен ли си, бай Добрине? Компютърът е по-малък от гайдата ти, пък повече работа върши.

— А колкото сто такива гайди ще свърши ли работа? — вдигна вежди пациентът ми.

— Ще свърши — успокоих го аз. Маниакална психоза? Надали, никакви други признаци. Чист обсесивен синдром? Чак толкова чист няма в реалността. Я да видим ще излезе ли още нещо… — Можеш ли да ми опишеш как трябва да изглеждат стоте гайди? Да видим.

Бай Добрин придърпа лист хартия и молив от бюрото, и съсредоточено се зае да изписва някакви странни знаци. Приличаха мъничко на руни, и мъничко на китайски йероглифи, но не бяха нито едното, нито другото. Скоро целият лист беше покрит с тях. Пациентът ми ги провери внимателно два пъти и се усмихна:

— Те ти ги стоте гайди. Сто и две са, де.

— Не разбирам. Не ми приличат на схеми. — Шизофрения? Те си изобретяват собствени знакови системи. Но при нея няма амнезия, а и той очевидно е без емоционална дисоциация… Някакъв особено нетипичен случай, сам по себе си?…

Бай Добрин взе втори лист и започна да рисува на него, като хвърляше погледи към началото на листа със знаците. След малко ми го подаде: