Читать «Гайдите на бай Добрин» онлайн - страница 5

— А с друго? Гледах те оня ден, оправи на доцента колата за едно ядене време. Откак съм тук, не е мръдвала — тръгна я. Пък досега трима майстори идваха, с дни се мъчиха, никой нищо не направи… И за кръстословици всеки тебе пита. И как точно става избухването на свръхновите знаеш — чух те преди две седмици да го обясняваш на оная мома от счетоводството, дето ти се лепеше. И на Петрова фикуса съживи, с оная смеска от лабораторията, микроторове ли беше?… Не съм видел нещо да го не знаеш и можеш. Бая ще да си умен.

— Не съм аз умен, бай Добрине. Другите са глупави… Не ме гледай така иронично. Всичките тези неща и те ги знаят, или поне повечето, ама не се сещат да мислят, и да ги съобразяват… — Пуснах играта, и заотбивах топчето.

Очите на бай Добрин искряха.

— И с тая маймунария тук ли си толкоз добър? — Той потупа компютъра.

— Недей да го тупаш силно, деликатно нещо е… Предполагам. Бях председател на студентския клуб „Компютър“, заемал съм челни места по национални компютърни олимпиади… Съветваха ме да съм се хванел с компютри, щял съм да изкарвам бая повече. Ама аз реших да ги зарежа, заради медицината. Няма как две дини под една мишница.

— А мож ли ми обясни тогаз те това? Някъде вътре там нещо удря топчето, и пуска разни работи, а ти го гледаш тук осветено някак?

— Не. Нищо от това, дето го виждаш, не съществува. Компютърът смята как точно ще хвърчат изстрелите, как ще отскачат топките, и кога на коя тухла й е ред вече да се счупи. И рисува на екрана какво кога се получава според тези сметки.

— Бая бързо ще да смята. Щом насмогва, все едно наистина го правиш…

— Прав си, бая бързо смята.

— А мож ли тогаз ми сметна едно нещо, как ще е, ако наистина го правиш?

— Какво?

Бай Добрин изчезна по коридора, и след мъничко донесе от стаята си голям гумен мях, очевидно също изровен от боклука, и с вързана отпред метална тръба с дупки от всички страни, очевидно пробивана на ръка. Сетих се, че в стаята му имаше стара ръчна бормашина, сигурно също изровена от боклука.

— Каква е тая гайда? И свирката отпред от тръба за охладител ли е?

Бай Добрин наду мяха, и го притисна под мишница. Не се чу никакъв звук.

— Кат стисна… как го рече, гайда ли? Гайдата, и свирката тука духа отпреде, нали? Не да речем през ей оттука настранито?

— Нормално. Това е най-правият път за въздушната струя. — Забелязах, че в началото на свирката има пъхната по-тънка тръбичка, която образува сопло.

— Да, ама дуфна ли леко от ей тука отстранито, задухва вместо отпреде ей оттатъто. Все едно като кола с кормило — ти въртиш кормилото слабо, па колата завива силно. С малко сила много сила водиш.

— Да. Леката струя отклонява малко силната, и тя излиза от другата дупка. И какво?

Бай Добрин измъкна от джоба си наръч най-разнообразни тръби с дупчици. След това изрови от другия стиска парчета от тръбички за системи.

— Ако вържа оттатъто ей тая свирка, тя прави силната струя на три по-слаби. И след това ако вържа с маркучетата тая дупка с тая, тая с тая, и тая с тая, какво ще стане? Без да требе аз да духам отникаде, само гайдата стискам?… Тези двенките доле виж. А?