Читать «Гайдите на бай Добрин» онлайн

Григор Гачев

Гайдите на бай Добрин

— Хмм… А госпожата тук, колега? Диагнозата ви?

— Хистероидна кататония. Доста сериозна — някой стабилен невролептик ще я повлияе още първите ден-два, но за траен ефект вероятно ще е нужно продължително лечение.

Доцентът се усмихна криво.

— Съжалявам, колега, но грешите. Напълно разбираемо за току-що завършил студент, случаят е сложен. Но диагнозата е кататонна шизофрения. Обърнете внимание на безизразното лице, на емоционалната дисоциираност…

Приклекнах до леглото на бабката, и внезапно плеснах с ръце до ухото й. Тя буквално подскочи.

— Какво правите, колега? Тук да не ви е…

— Кататонните шизофреници не реагират на звукови дразнители, уважаеми господин доцент. — Измъкнах от джоба си връзката ключове, разтворих с пръсти окото на женицата и пуснах отвисоко ключовете над него. Миг преди да ги хвана току пред лицето й, тя внезапно се присви и вдигна ръце да се предпази. — Нито на зрителни заплахи от този вид. Склонен съм да държа на диагнозата си.

Посивелите гъсти вежди на доцента подскочиха.

— Хм… По дяволите… Браво бе, момко. Кръжочник по психиатрия ли си?

— Съвсем случайно го забелязах. Шанс…

— Стига, стига. Виждам, че те бива… Тук, в последната стая, е бай Добрин. Той в момента е навън, да се поразходи. Загуба на паметта, предполагаме мозъчно сътресение. Като го докараха, първите няколко дни беше здравата объркан — не знаеше коя година сме, коя е столицата на България, гледаше всичко, все едно за пръв път го вижда. Помнеше само името си. Пък може и него да бърка, кой знае…

— Откъде е?

— Намерили са го на пътя между две родопски села. Загубил си е и документите. МВР вече трети месец издирва самоличността му, ама никаква следа. Или просто ги мързи, или се боят да действат. Нали сега с тия непрекъснати промени на власти, бесепета, седесета, не знаеш утре кой какво ще нарежда…

— Някаква идея от дрехите, или багажа му?

— Стари скъсани работни дрехи, без нищо в джобовете, и без багаж. Ръцете му са деликатни, без мазоли, надали е физически работник. А диалектът му е някакъв селски, сигурно родопски, де да знам. Просто го държим тук, докато се опомни, или МВР открият кой е. Не създава никакви ядове, приятен е. Мъкне в стаята си какви ли не боклуци, ама го търпим, може да му помагат да си припомня… Радвам се, че ще назначаваме точно теб. Как е професор Гачев?

— Благодаря, добре. — Вкиснах се моментално. Бащата така и не разбра, че ме бива и сам. Родител — какво да го правиш. Ако и тоя път се е обадил да ходатайства…

— Хем имаш протекции, хем си знаеш — такива са рядкост. Хайде сега да ти покажа как се пише отчет за дежурство…

* * *

Психиатричните клиники са интересни само по книгите и филмите. Сутрин идвах в големия комплекс на Медицинска академия, следобед си тръгвах. Понякога дежурях, и толкова.

Нещата започнаха именно на едно дежурство. Тъкмо бях привършил следобедната визитация, когато санитарят пристигна разтревожен:

— Таман бях извадил прането, докторе, и вратата на пералнята се хлопна и заклини. Не съм я чоплил, не ме наказвайте, моля ви!