Читать «Кървава музика» онлайн - страница 4

Нямаше нищо за обсъждане помежду им.

— Разбира се — отвърна Върджил. Вече се беше прегърбил под неприкрития намек — отново изместен встрани, избутан в глуха линия.

Бернард очевидно никога не беше чувал за него.

— По-късно, Върджил — повтори настойчиво Харисън.

— Но да, разбира се. — Той отстъпи назад, погледна умолително Бернард, сетне се обърна и пое към задния коридор.

— Кой беше това? — попита Бернард.

— Един много амбициозен млад човек — произнесе навъсено Харисън. — Но ние го държим под контрол.

Кабинетът на Харисън бе разположен на приземния етаж в западното крило на лабораторната сграда. Стените на стаята се криеха зад масивни дървени лавици, по които бяха подредени в стройни редици различни научни издания. Най-скъпите се разполагаха нашироко в рафтовете на височината на погледа. Под тях следваха редовете от различни антикварни телефонни указатели — стара страст на Харисън — имаше и няколко лавици с книги по компютърно програмиране. Върху облицованото с черна кожа бюро бе поставен само тефтер за бележки и монитор.

От основателите на Генетрон единствено Харисън и Уилям Йънг бяха останали достатъчно дълго, за да се радват на резултатите от първите лабораторни разработки. И двамата се занимаваха повече с бизнес, отколкото с изследователска работа, макар докторатите им да висяха в красиви рамки на стените.

Харисън се облегна назад в мекото кресло и сплете пръсти зад врата си. Имаше руса коса, внимателно сресана така, че да скрие преждевременното й оредяване. Върджил забеляза, че под мишниците му са се оформили едва забележими влажни полукръгове.

— Върджил, получи се нещо крайно неловко — поде той.

— Съжалявам.

— Аз два пъти повече. Поканил си господин Бернард да посети нашите лаборатории.

— Да.

— Защо?

— Мислех, че ще бъде заинтригуван от работата ни.

— И ние така смятаме. Затова го поканихме. Изглежда въобще не е узнал за твоята покана, Върджил.

— Така изглежда.

— Действал си без наше знание.

Върджил стоеше прав до бюрото, втренчил поглед в гърба на монитора.

— Трябва да призная, че си свършил доста полезна работа за нашата компания. Ротуайлд те смята за брилянтен, може би дори за безценен. — Ротуайлд бе ръководителят на групата за разработка на биочипове. — Но някои от другите са на мнение, че на теб не бива да се разчита. А ето сега… и този инцидент.

— Бернард…

— Не, не става дума за Бернард, Върджил. За това. — Той завъртя монитора и натисна едно копче на клавиатурата. На екрана се появи началната страница от тайния файл в компютъра на Върджил. Той се ококори и почувства, че гърлото му се свива болезнено, но все пак се овладя преди да започне да се задушава. Вълнението му видимо остана в рамките на нормалното за подобни случаи. — Не съм го чел целия, но все пак ми стига за да знам, че си се захванал с нещо крайно подозрително. Може би дори неморално. Тук, в Генетрон, обичаме да се придържаме към някои определени правила и норми особено в светлината на предстоящото ни излизане на пазара. Но не единствено заради тази причина. Аз самият държа компанията да следва строги морални принципи.