Читать «Кървава музика» онлайн - страница 5

— Не съм извършил нищо неморално, Джералд.

— Така ли? — Харисън прелисти няколко страници. — Занимавал си се с конструиране на нов тип ДНК-комплементи за няколко видове микроорганизми, поставени под контрола на НИЗ. На всичко отгоре използваш клетки от бозайници. Бедата е, че ние не сме оборудвани с необходимата екипировка за произтичащите от това рискове — не и в общата лаборатория. Надявам се все пак, че ще бъдеш в състояние да ме убедиш в абсолютната безвредност и безопасност на твоите изследвания. Нали не си се хванал да създаваш нов чумен щам за някоя революционна организация от Третия свят?

— Не — отвърна лаконично Върджил.

— Чудесно. Част от този материал надхвърля моите познания. Изглежда сякаш се опитваш да разшириш мащабите на изследванията върху БМП-проекта. Не бих се изненадал ако вътре има ценни неща. — Той направи многозначителна пауза. — С какво, по дяволите, си се захванал, Върджил?

Върджил свали очилата и ги изтри с крайчеца на бялата си престилка. Сетне неочаквано подсмъркна — рязко и шумно.

Харисън дори не се постара да прикрие отвращението си.

— Едва вчера успяхме да преодолеем твоя код. И то почти случайно. Защо е трябвало да се криеш? Или предпочиташ ние да не знаем за това?

Без очила Върджил имаше безпомощен и ококорен изглед. Той запелтечи някакъв набързо скалъпен отговор, после неочаквано млъкна и изпъчи предизвикателно брадичката си напред. Гъстите му вежди се сключиха в болезнена изненада.

— Освен това, до мен стигнаха сведения, че си използвал геноконструиращия ни апарат. Без разрешение, естествено, но ти изглежда не си от онези, които чакат зелена светлина.

Лицето на Върджил се обагри в тъмночервено.

— Да не ти е лошо? — попита го Харисън. Няма съмнение, че изпитваше перверзно удоволствие заради начина, по който се гърчеше Върджил. На ситно потрепващите му устни се показа зародиша на доволна усмивка.

— Нищо ми няма — отвърна Върджил. — Аз… се занимавах с биологика.

— Биологика ли? Не съм запознат с този термин.

— Това е страничен клон на биочиповете. Автономни органични компютри. — Болезнено непоносима бе мисълта да каже дори още една дума. Беше писал на Бернард — очевидно безрезултатно — с молба да пристигне тук и да се запознае с разработките му. Нямаше никакво желание да ги предлага доброволно или инак на Генетрон в качеството си на най-обикновен наемен служител — според договора. На пръв поглед идеята му изглеждаше съвсем проста, а му беше отнела близо две години — две години тайни и неимоверни усилия.

— Заинтригуван съм. — Харисън завъртя монитора към себе си и отново взе да прелиства документа. — Значи не говорим само за белтъци и аминокиселини. Виждам, че си се захванал с хромозомите. Дори рекомбиниращи гени от бозайници, смесвани с бактериални и вирусови гени. — Пламъчетата в очите му неусетно бяха изгаснали и сега те изглеждаха непроницаемо сиви. — Само това е достатъчно да затворят Генетрон още сега, Върджил. Ние не разполагаме с никакви предпазни мерки за подобни неща. Не си спазил дори елементарните правила за сигурност.