Читать «Кървава музика» онлайн - страница 2

Висок, леко прегърбен мъж с разчорлени черни коси се измъкна мъчително от купето на червеното спортно волво и подсмъркна няколко пъти, докато пресичаше паркинга за служители. Тревата край паркинга бе щръкнала в предлятна разплодителна оргия, готова да порази всеки малко по-чувствителен нос. Мъжът поздрави небрежно Уолтър, навъсеният пазач на входа. Уолтър също така небрежно провери значката на пристигналия, като я прекара през процепа на лазерния датчик.

— Май не сте спали добре снощи, г-н Юлам? — попита любезно той.

Върджил прехапа лекичко устни и поклати глава.

— Купони, Уолтър.

Очите му бяха зачервени, а носът му беше подпухнал от честото бърсане с кърпата, подаваща се от крайчеца на джоба на сакото му.

— Не мога да разбера, как учени хора като вас не се сещат, че не бива да се прекалява с веселбата в неделя вечер?

— Какво да се прави, не трябва да се отказва на дамите — въздъхна Върджил, докато го подминаваше. Уолтър се ухили и кимна, въпреки че искрено се съмняваше в това, че животът на Върджил е кой знае колко забавен и претрупан с купони. Освен ако представите за мъжка привлекателност не бяха се променили от времето на неговата младост, едва ли която и да било дама би обърнала внимание на мъж, чиято брада от близо седмица не бе виждала бръснача.

Юлам в никакъв случай не беше най-забележителната фигура в Генетрон. Макар и висок на ръст, той бе възпълничък, във всеки случай доста над нормалното за възрастта си — трийсет и две години — тегло, ходеше прегърбен под някаква невидима тежест, оплакваше се от високо кръвно и болки в гърба и рядко се сещаше да избръсне вече прошарената си брада, придаваща му допълнителен страдалчески изглед.

А и гласът му сякаш не беше създаден за да печели приятели — остър, леко писклив в някои моменти и прекалено силен. Двайсетината години, прекарани в Калифорния бяха поизгладили тексаския му диалект, но когато се гневеше или вълнуваше той неизменно изплуваше за да напомни за себе си.

Единствената що годе отличителна черта бяха неговите изумрудено зелени, вечно ококорени очи, скрити под чифт красиво оформени като сенници ресници. Функцията им обаче бе по-скоро декоративна, отколкото приложна, защото вървяха почти неизменно с чифт стъкла с черни рогови рамки. Върджил беше късоглед.

Той пое енергично нагоре по стълбата, като взимаше по две и дори три стъпала наведнъж и бетонните й подпори скоро взеха да вибрират болезнено. Като стигна втория етаж, Върджил сви по коридора, навлезе в сектора за разработка на свръхмодерни биочипове и се насочи към общата лабораторна зала. Работният му ден обикновено започваше с проверка на образците в някоя от петте центрофуги. Последната заложена от него серия се бе въртяла шейсет часа при 200 000 G и сега вече бе готова за анализи.