Читать «Войникът» онлайн - страница 2

Ян Грейм кимна сухо и ясно се забеляза, че това никак не го вълнува. Той спокойно тръгна след полицаите, като леко забавяше крачка, да не ги кара да тичат. Заобиколиха зданието на космодрума и наближиха незабележима метална врата с надпис „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“. Служебният асансьор ги изкачи нагоре. Целият им път премина мълчаливо.

Дорсаецът седеше в креслото и безразлично разглеждаше съпровождащите го полицаи. А Тайбърн не сваляше очи от яките масивни ръце на боеца, които неподвижно лежаха на дръжките. Те бяха дори по-красноречиви от затвореното и каменно лице.

— Господин командуващ — Тайбърн най-после се реши да заговори, — ние получихме сведения, че вие идвате на Земята за среща с един човек. Истина ли е?

— Трябва да посетя един роднина на загинал мой офицер — отвърна Ян и гласът му бе по-жив от лицето, макар и на него да не стигаше изразителност.

Усещаше се, че е свикнал повече да крие, отколкото да показва чувствата си. Тайбърн помисли, че с този човек ще си има неприятности.

— Това Джеймс Кенебък ли е?

— Може би той — отвърна Ян. — В армията си имах лейтенант на име Байън Кенебък. Загина преди три месеца. Джеймс Кенебък е по-големия му брат.

— И вие правите визити на всички семейства на загиналите ви офицери? — с недоверие запита Тайбърн.

— Това е мой дълг. Особено когато са загинали на бойния си пост.

— Разбирам — Тайбърн се почувствува неловко и смени темата на разговора. — Оръжие, разбира се, не носите, нали?

— Не — отвърна със същата невъзмутимост Ян.

— Разбирам. А и не е чак толкова важно — Тайбърн отново се вгледа в тежките, но спокойни ръце. — Аз мисля, че вие сам по себе си сте много опасно и смъртоносно оръжие. Сигурно знаете, че при нас в полицията се регистрират всички професионални боксьори и каратисти, а?

Ян кимна.

Тайбърн облиза сухите си устни и усети, че започва да се ядосва. Дявол да я вземе тази работа! Плюя на Кенебък и милионите му! Нима си струва да си трепя нервите заради това?

— Добре шефе. Нека говорим откровено. Полицията на Северна Фрайландия ни съобщи, че вие обвинявате в смъртта на офицера си неговия брат Джеймс Кенебък.

Ян мълчаливо слушаше и често стрелкаше с очи събеседника си.

— Ние бихме искали да изслушаме вашите съображения — Тайбърн повиши глас.

Дорсаецът продължи да мълчи и възникна напрегната тишина.

— Лейтенант Байън Кенебък — раздаде се спокойният глас на Ян — беше командир на отряд от тридесет и шест войника. Без да се съобрази достатъчно добре с положението, той ги вкара в обкръжение. Успяха да се измъкнат и доберат до своите само петима: той и четири войника. За това бе даден на трибунала. Обвинението гласеше: безотговорност и необмислени действия, довели до смъртта на голяма част от подчинените му. Четиримата оцелели дадоха показания против него. Нали ви е известен Кодекса на Честта на Наемника? Съгласно него Брайън Кенебък бе осъден на разстрел.

Ян беше така спокоен и убедителен, че слушателите му нямаше какво повече да кажат. Дългата звъняща пауза накара Тайбърн да действува.